: цветя

Образите са тривиални. Преливат в поезия само когато стигнат до сетива.

Вятърът подмята мирис на влажна пръст. А теменужките слушат с треперливите си горни листенца.

Има шум. Наслагват са се краски. Отронват се листа, никога думи. Безмълвието и пъстротата растат едновременно.

Умората размазва очертанията с изцеденото си безразличие. Наследяват я само цветни облаци, като от пръснат парфюм