: цветове

„Не расти толкова бързо, омразо, най-опасно е да живееш без да обичаш и да излъчваш любов…“ Христина Панджаридис Бялото и черното са крайности. Видимите. Омразата е таванът на всеки. Никой няма да стигне над него, но ще мрази това, което пак омразата му нашепва, че се намира отгоре. Дори и пръстът на иначе вездесъщата Съдба…

Зимата има таланта да засуква като в снежна виелица течащата сивота на ежедневието, калното бяло на снега и неизплаканото сиво на облаците.

Има шум. Наслагват са се краски. Отронват се листа, никога думи. Безмълвието и пъстротата растат едновременно.

И времето е на петна. От по няколко дни. И все са благодатни за това пръстта да се изгуби под всичко, що е пробило отнякъде