Когато пое в ръцете си първите стъклени парчета, Арчибалт усети нещо друго. Моето присъствие.
Стъкленото момиче

Когато пое в ръцете си първите стъклени парчета, Арчибалт усети нещо друго. Моето присъствие.
Ако си представим, че нашето общество е спяло и, докато е пребивавало в тази си несвяст, е било пуснато на такъв прозрачен мост, в просъница зрението му ще види отпървом долу пропаст. Или изцяло небе горе, всекиму накъдето има посока на сетивата.