Това е архетипът на идилията. Хармонията, която може да разчита, че ще бъде необезпокоявана, понеже е за кратко.
Есен под луната

Това е архетипът на идилията. Хармонията, която може да разчита, че ще бъде необезпокоявана, понеже е за кратко.
Рождеството на дните вали като сняг, пудри ежедневието с измамна белота. Над нея светят заслепяващи гирлянди
Стихиите са несговорчиви, но пък много убедителни. С тях не се спори, защото никой не може да се случва с тяхната скорост.
Разбира се, най-много съчки събират хората, които само ще се греят с тях.