Вятърът подмята мирис на влажна пръст. А теменужките слушат с треперливите си горни листенца.
Ръбът на балкона

Вятърът подмята мирис на влажна пръст. А теменужките слушат с треперливите си горни листенца.
Всяка вейка иска да изкаже цвета си. Има алергия към бялото на снега. Където я е щипало то, порастват и пъпки.
Зимата има таланта да засуква като в снежна виелица течащата сивота на ежедневието, калното бяло на снега и неизплаканото сиво на облаците.
И времето е на петна. От по няколко дни. И все са благодатни за това пръстта да се изгуби под всичко, що е пробило отнякъде