: поезия

Образите са тривиални. Преливат в поезия само когато стигнат до сетива.

Котката е нашето безсъние. Разхожда го по денонощията и опашката и лесно се проточва между дни и вечери.

Има шум. Наслагват са се краски. Отронват се листа, никога думи. Безмълвието и пъстротата растат едновременно.

Поетите умеят да изпращат своята сърцевина на мисия. Тя си счупва слънчев лъч, че негово парченце ѝ се струва удобно за моливче.