: есен

Това е архетипът на идилията. Хармонията, която може да разчита, че ще бъде необезпокоявана, понеже е за кратко.

Има шум. Наслагват са се краски. Отронват се листа, никога думи. Безмълвието и пъстротата растат едновременно.

Дали великозначието се рони като дървесни листа или набъбва от това, че постоянно се пита нещо?

Есента проби през собствената си мъгла, огледа се в локва и се запита дали да бъде или не. Заинтригувано, Слънцето се прокрадна измежду кулисите, освети сцената, но не пожела да флиртува с нея и се оттегли в селенията си.