: думи

Затова прилежните точки са си намерили как да пускат следващия смисъл на изречението само в една посока – по възпитаното камшиче на запетаята.

Има шум. Наслагват са се краски. Отронват се листа, никога думи. Безмълвието и пъстротата растат едновременно.

Природата процежда своето предчувствие за пролет на малки капки, които сякаш отначало се размиват в простора.

Благите помисли за съдбата на ближния, веднъж изговорени в пожелание, се разтварят в него.