Словесни тръни

Текстове, в които думите критикуват до степен да брулят и бодат с остротата си, но целебно – за разграждане на вредни и остарели представи или манипулации. Дискомфортът на досега с бодлите често е движеща сила на прочистването.

„Не расти толкова бързо, омразо, най-опасно е да живееш без да обичаш и да излъчваш любов…“ Христина Панджаридис Бялото и черното са крайности. Видимите. Омразата е таванът на всеки. Никой няма да стигне над него, но ще мрази това, което пак омразата му нашепва, че се намира отгоре. Дори и пръстът на иначе вездесъщата Съдба…

Казват, че който се роди беден, умира глупав. Животът показва, че се случва и обратното.

Стихиите са несговорчиви, но пък много убедителни. С тях не се спори, защото никой не може да се случва с тяхната скорост.

Във владенията на бита, Времето се вцепенява в определени точки из непроветрените стаи.