Подадена ръка

Гостуващи автори или съвместни проекти – словата на различни автори си подават ръка. Защото, думите са едни и същи, но всеки умел творец прави с тях различни внушения. Това е пространство, в което партньорството обогатява.

„Не расти толкова бързо, омразо, най-опасно е да живееш без да обичаш и да излъчваш любов…“ Христина Панджаридис Бялото и черното са крайности. Видимите. Омразата е таванът на всеки. Никой няма да стигне над него, но ще мрази това, което пак омразата му нашепва, че се намира отгоре. Дори и пръстът на иначе вездесъщата Съдба…

Затова прилежните точки са си намерили как да пускат следващия смисъл на изречението само в една посока – по възпитаното камшиче на запетаята.

Когато пое в ръцете си първите стъклени парчета, Арчибалт усети нещо друго. Моето присъствие.

Не знаем как да взаимодействаме със сезоните и ги титуловаме бедствия.