Явностите на един квартал

Незаконно строителство на паяк. Простряно като фин воал върху изрядно подрязани храсти покрай тясна пътека. И когато клоните на храстите, плътно набити един в друг, все пак намерят накъде да се мръднат от невидимия иначе вятър, паяжините проблясват копринено срещу слънцето. Целият жив плет е покрит.

Неочаквано превъплъщения е това, покрай една тясна и къса пътека до обществена сграда. Отвежда под причудлив ъгъл от официалната входна алея към паркинга отзад. Изглежда така, сякаш е достроявана след всичко останало, когато се е разбрало, че никой няма да заобиколи през вратата на оградата, да се точи покрай два нейни ъгъла, та да влезе в паркинга при колата си. (Че то до спирката на градския транспорт е по-близо и пряко!)

Пътеката е широка точно три плочки. Само покрай нея има храсти, като извинение към градинката, от която е взета ивица. А живият плет е необяснимо обгрижван, вероятно и хората се чувстват неудобно да улесняват живота си за сметка на природата. Плетът е равно подрязан, без стърчащи клонки, оказали се по-чевръсти от другите в порастването. Явно е кълцан скоро. И явно паяците са още по-чевръсти, защото са успели да покрият цялата равна повърхност.

Така е то, в градовете празно място няма. Те са продукт на сложна дипломация между хора, природа, сгради и коли. И винаги се преговаря за пространство. Върху него се наслагват паяжини на юридически норми, човешки взаимоотношения и йерархии, цени и привилегии. Някои сгради в градовете носят техни белези дълго след породилите ги случки, хора или обществени катаклизми.

До административната сграда има новопостроен блок. Съседският експертен капацитет твърди, че последните му два етажа са незаконни. Градската мълва обяснява това с факта, че постройката е собственост на един от главните управници на града. Успели са някак да го сместят на мястото на една пресушена улична чешма. Плюс по няколко метра отстрани, взети временно назаем или какъвто друг евфемизъм е бил нужен. И пространството се оказало достатъчно.

На входа към гаражите на блока има само толкова място, че камионите с покъщнина на нанасящите се хора маневрират под живописните викове на хамалите. Винаги на сантиметри между крайната колона на паркинга на обществената сграда и дънера на едра липа, а след това и ръба на блока малко зад нея.

Сложна геометрия трябва да изкомандват воланите на колите. Понеже не е лесно да се отвоюва пространство от стар квартал, който се е радвал на улегнал живот. Макар и благо овехтял. И благосклонно отказва да воюва с новия блок поради своята аристократична незаинтересованост към актуалните хора, които плетат паяжините на властта сега.

Новите силни на деня, обаче, не дръзват да отрежат дори една липа при строежа на блока. Вероятно и на тях им е нужна сянката им, все пак кварталът не е от новите, в които едвам има място за тротоар и дървета може да има само на графити по стените. Решили са мъдро да не воюват с духа на стария квартал, в който корените на липите се надигат от тротоарите като костеливи пръсти, дебнещи да затрият който се препъне.

Пространството между блоковете принадлежи на короните на дърветата. Под тях има пазар. С толкова разкривени плочки, че възрожденските калдъръми са по-равни. Липите растат и откъм корени. Едвам се намира равно място за сергиите. Ако се вярва на новините, има идея това да стане споделена зона за пешеходци и коли. Тогава до онзи паркинг ще се стига по нея. И тясната пътека може би ще има още повече човешки трафик. Дали повече хора ще видят незаконното строителство на паяците, човешкото така или иначе се извисява най-високо в квартала?

Погледнати отгоре, градовете приличат на паяжина, изплетена от пътните им артерии. Човек би си помислил, че движението ги изгражда. А долу хората си мислят, че това става със сградите. Архитектите смятат, че за живота на полисите е важна правилността в организацията на пространството. Пък хората после прокарват допълнителни пътеки сред зелените площи, за да вървят по най-оптималния маршрут.

И градовете живеят, разпъвани между паяжините на разните свои слоеве – материални и смислови…

Ана Димитрова