Началото на кръга е в центъра. Всичко друго витае почтително на разстояние. И то доста обречено – прелъстено от средоточието и заклещено с присъдата на кръглата си орбита около него. Само живи човешки кръгове, като хорото, могат да се отварят и затварят, без да загубят силата си.
Кръговете са обичани фигури. Считат ги за хармонични и завършени. А в същото време са хлъзгави и неуправляеми, защото няма как да бъдат закрепени и се търкалят към изчезване, щом съберат твърде много сила вътре. Това е тяхната мистерия.
Хорото също се играе в кръг, макар и да не е затворен винаги. Все пак, центърът липсва сред хората, предполага се, че е някъде невидим, на мястото на силата – бог, природа, висш порядък, както и да бъде наречено. То е жив кръг, който се отваря и затваря, сякаш вдишва и издиша. Поема и отдава, това е големият му ритъм, не този на стъпките, които го въртят и люлеят на приливи в двете посоки.
Големите празници са създадени именно с такива приливи. Всяка вълна е донесла в пяната си различен пясък. Някои от тях започват от вода. Водици е било най-напред – три специални денонощия – нощта на мълчаната вода, деня на мъжкото хоро и този на женското. Триединство на водното тайнство. После е станало Богоявление – при кръщаването (във вода) на Месията, богът на по-новата вяра, в която също има триединство – Отец, Син и Свети дух. Триъгълникът, който обозначава проявленията на божественото.
А съществуващият свят, вещественият, е разчетворен – толкова са посоките на света за езическия човек, а за християнския – броят на върховете на кръста. Четириъгълникът като подредена фигура, разположена във всички посоки на равнината.
Никой не знае с точност каква е вселената, но ако не е безформена, за човека тя е по-скоро кръгла. Той умее да разполага фигурите – всяка от ръбестите може да бъде вписана в кръг, или да го побере него самия. Както хорото може да се побере на правоъгълен площад или да се завие около друга фигура. Макар че обикновено се стреми към кръг.
До нас хорото е дошло като ритъм, хореография на стъпки и изписана от хора фигура. Каквото и тайнство на живота да е имало закодирано в него, за нас то е видимо толкова, колкото и гените, където само е останал запис за него. Но, понякога е достатъчно да повтаряш прастари ритуали, дори и да не ги разбираш в дълбочина. Възможно е закодираното в тях да работи независимо от осъзнаването на механизма му. Това са нещата, които са по-големи от отделния човек. И има периоди, в които се нуждаят от него само като техен носител във времето.
Може да дойде момент, в който една генетична спирала ще се разгъне и кръгът на хорото ще се отвори и ще изпусне своя смисъл. Хореографията ще се изпише не само с човешкия низ от стъпки, ами ще може да бъде обвита и с думи, есенциални, сентенцията на разговор с Бога, между малкото му проявление във всеки човек и голямото във вселената.
А дотогава, в първите дни на годината хорото се прави в или около вода. Която е водещата стихия на този период – в замръзналия си вид. В който има най-ясно изразена форма, иначе е толкова пластична, че почти няма геометрия. И се завива кръгът на хорото, за да може някой ден и центърът да се върне в него…
Ползвани са сведения от:
https://www.facebook.com/rozmari.demeo/posts/1350315015019989
http://eklekti.com/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%85%D0%BE%D1%80%D0%BE-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82/ (и на изображението към есето)