Феи с прозрачни крила

Феите се раждат без крила. Просто поникват от красиво цвете и се захващат да се пудрят с цветния му прашец. Когато се почувстват достатъчно разкрасени и омайни, разгръщат листата и цветчетата, за да се покажат от тях и да развият дълите си коси, оплетени като лиани около нечие стъбълце или листенце. Няма как да се изтърсят на този свят дори и на йота по-малко приказно. Във вихъра на появата си, обаче, те забравят, че вече са телесни, и падат като презрял плод от меката прегръдка на тичинките. Неприветлината твърдост на реалността ги докосва само за малко – те се завъртат и в края на пируета си вече имат крила. И са свободни да не се съобразяват със земната даденост.

А има и феи, които не могат толкова лесно да се справят с гравитацията и житейските условности. Те са уловени в мрежи, невидими и неумолими. Ходят в дънки  и ефирното около тях често е цигарен дим или въздух, наженен от стрес. Вместо вълшебна пръчица, на разположение имат само своето излъчване. Също се гримират, често за да се омагьосат сами с добро настроение. Нерядко се ровят в книги така, сякаш разгръщат листа на красиви цветя и търсят ароматно съцветие. Ползват телефони и компютри, за да могат мислите им да прелетят над света. Дори и само като глас, не се знае дали ще бъдат възприети. Сред ангелите има паднали и ако това важи за феите – ето ги, това са те – съвременните жени.

А онези другите, приказните, те са ефирни, вълшебстващи и по женски своенравни. Имат сияние, защото тряптят силно, за да са свръхестествени. Не им е потребно да се задържат дълго на едно място, за да се сдобият с нещо. Те са нереални (защото не се борят с реалността) и крилата им са прозрачни. Само по треперещия от тях въздух може да се познае къде са били. Понеже самите те са изтъкани от светлина и щастие, нямат на кого другито да дарят от ласките си, освен на хората, и на „приземените“ феи. Притихват и се смъкват да се разходят по земята.  Посипват тук-таме от вълшебния си прашец, за да направят някое полезно чародейство, но когато хорските тегоби просмучат своята сивота в пъстроцветните им нишки, те се чувстват изведнъж като с нозе, приковани върху земята.

Реалните феи, от своят страна, са приковани от строг график, който ги тласка в разни посоки през целия им ден. Вечер се опитват отново да си наместят частиците, разпилявани къде ли не през деня. Тук емоция, там притеснение, някъде страх, другаде удовлетворение. И всичко трябва да бъде в своето депо на сутринта, за да не бъде изгубено в напрегнатия ритъм. Сутрешно кафе и грим трябва да бъдат гаранция за прогонено изтощение, триумф над него. И да стигнат за целия ден. След това е лесно, нощем може да се живее по-приказно.

Апък ефирните фей, когато са с уморени крака, отлитат. Носят се бързи и леки като мелодия, дори пърхане на крила няма. Стават почти на искри и летят като комета. Техният шлейф се вее елегантно, за да покаже възвърнатото безгрижие. Само дето няма кой да ги види, земните им посестрими толкова биха им завидели, че са били лишени от възможността да забележат как окрилените феи витаят около тях. И не могат да поискат от спасителните им вълшебства. А онези, пък, с прозрачните крила, няма как да си осигурят щастието да дарят своите вълшебства. Вселената не иска спокойствие и затова не разрешава единението на феите от двата свята.

А  тези от долния, които вместо криле могат да имат високи токчета и маникюр, толкова искат да могат да живеят в приказка. И често се загубват, докато я търсят. Хич не могат да разберат, че тя е за другите, които пък не  разбират, че са приказни, защото за тях това е реалност. Онези горните не знаят какво е усещането да докоснат кожата ти или дете да ти подари цвете. Те могат да си играят със съдби и да ги насочват с един повей на вълшебната си пръчица, но никога няма да разберат какво е усещането, когато земна фея постигне същото без чародейство – тооолкова бавно, трудно и удовлетворяващо. Какво е усещането, когато краката ти са уморени, да можеш само да свалиш високите токчета и да търсиш близки хора за разтуха. Да няма как и къде да отлетиш и да трябва да се справяш само с това, което си ти самата. И да не ти минава през ум, че можеш да имаш крила, с които да избягаш.

Феи има в две измерения, те са посестрими. Не се знае дали могат да преминат от едното в другото, защото това може да е част от тяхната свръхестественост и сила. Всяка от тях носи такава част от женската същност, каквато ѝ е дадена – прозрачни крила или прозрачна душа. Няма такова вълшебство, което може да промени това!