Стихиите са несговорчиви, но пък много убедителни. С тях не се спори, защото никой не може да се случва с тяхната скорост. Любимото им занятие е да се натрапват. Превръщат ръкотворни неща в свое вероломство. Притискат във внезапна хватка природните и физични закони и ги освобождават след мига на своето изчерпване. За да се разпилеят обрулените плодове, елементите на опустошението, предвестниците на тъгата. В мига на тихата пустота преди осъзнаването на изчезналото.
А после, следва технологията на тежката светлина на завръщането след шока. Постепенно се събира все повече плътност на краските на загубата, чисто човешка. Накрая всичко добива реални, дори материални измерения. Тяло, което е било до преди малко на човек, или стени, бивши постройки. И над всичко – остатъкът от огнетата стихия се стели и не бърза да се маха.
В Менделеевата таблица материята се подрежда по това колко електрона и протона са събрани в един атом. Най-стабилни са малките в началото. Напредналите елементи с големи ядра не се сдържат и много лесно се разпръскват. И даже излъчват една тежка светлина, радиоактивна и невидимо убийствена. Това е несъстоялата се или загубена телесност. И се случва бързо.
Хората също вървят по линията на градежа. И когато съберат толкова много материя, че не знаят къде да намерят сила, която да я държи в цялостта ѝ, идва стихията на тежката светлина. Взрив, разпад или просто огън, това е изходът за изплъзналата се от контрол материя.
Държавността също е материя, огромна и трудно управляема. Цяла една Менделеева таблица на миросданието. Но, когато само материята е достигнала до последните деления, а умът и контролът са изостанали при по-малките елементи, тогава следва гръмко разпадане, което не е равномерно, ами избухва някъде и понякога. Може да следва просветване, но в него първо се виждат обезсърчаващите опустошения. На отделните хора. А дали може оцелелите отново да тръгнат от един и два протона в ядрото, за да изградят родина за всички?
И винаги остава това, че е възможно да предстои хората да станат стихия, в своята заедност, по пътя си към светлината, истинската, хармоничната и леката, с красиво пречупен спектър с радващи багри…
