Понякога страшно ни се смее. Че иначе може да ни завладеят наистина страшни неща. Смехът е маската на скрития под него клоун. Веселите черти на лицето са нарисувани, защото физиономията отдолу може да не е в състояние да се усмихне толкова широко.
Думата „хумор“ идва от древногръцката „хумос“ – „сок“, после е стигнала и до метафорично интерпретиране като „вкус“. Сокът, който наквасва тъгата, размеква я, пък ако е добре подбран – ще изцеди сок и от нея – пречистваща сълза. Черният хумор е за най-тежките неща, иначе няма как да бъдат омилостивени неумолимо сериозните реалии. Естествено, в тъмни времена той е най-вече такъв, според материала си. Иначе – в резерва винаги остават пародията и фарса.
Възприятието ни за тежки времена е като за зле написан роман. Който има спешна нужда от пародия. Да бъде осмян и подигран, любезно поднесен на отмъщението на нашия смях. Като последният е толкова по-безмилостен, колкото породилите го обстоятелства са по-тъжни и трагични. Безсилието намира своята сила в хумора, мощта на подигравката над фактически по-силния. Триумфът на присмеха е във времето, той ще надживее реалността на обекта си и ще го резили много след като вече го няма.
Приликата с реални лица и събития не бива отричана, като в надписи на книги и филми, ами напротив, трябва да я има, че да бъдат уязвени по-добре потърпевшите. Че могат да засилят смеха с глупава и нелепа реакция. Тъжното е, че в родната ни действителност подобен род смях се засилва напоследък. Карикатуризирането на водещи обществени и политически фигури винаги избухва с нова сила при всяко влошаване на ситуацията. Присъдата на смеха, била тя правдива или пресилена гротескно, е тъжна реакция.
Едно време във всеки царски двор е имало шутове. Те са били отдушник на сериозните особи, които се мотаели важно там и решавали държавните дела. А смешниците се държали пальчовски и дори можели да си позволят да казват неприятни истини, че нали никой не ги приемал на сериозно. Очаквало се да разсмиват и ако дръзнели да кажат нелицеприятни неща, всеки бил свободен да приеме това като шега. Следвал смях.
Тъжното отдавна има свойството бързо да облича клоунски одежди. Одавна, но и досега. Все още във всяка държава в политическия живот има по някой, който се държи като смешния вариант на лудия Мунчо от романа „Под игото“ – казва истини като него, но по начин, който ще ги обезвреди и ще направи така, че никой няма да им обърне внимание. А в напрегнати ситуации – винаги може да направи глупав и необясним скандал на обществено място, с който да покаже, че може и да не е вменяем. Всичко с цел похабяване на казаната истина. Фарс. Присмех над беззащитната правда.
А клоунът е добрият рицар на смеха. С гримирани върху лицето си готови мимики. Подарява на хората от най-хубавия смях – този, причинен от веселие и радост. Без да е платен с тъга или да бъде нейна друга страна. Благодарение на него те могат да се отдадат на забравата на забавлението и еуфорията. От този, по-хубав е само смехът сред и заради приятели. Но е рядък и кратък.
А в обичайния ход на ежедневието, хората трябва да умеят да редуват тъгата и смеха. Весел смях и тъжен плач не са толкова въздействащи. По-интересно е весел плач и тъжен смях. Хем не е обичайно, хем има по малко от всичко. Да си разкъсан между две емоции, да преливаш по тях ту насам, ту натам. Преливащите противоположности давят несгодите в сока си, за да не прелее тъгата или да не ни отнесе ефорията на радостта.
Сълзите са сока на очите, който трябва да отмие тъгата. А хуморът и неговият продукт – смехът са многолики и могат да се пригодят за всяка ситуация от живота. Което ги прави вид благодат.