„Чистата математика е, по своеобразен начин, поезията на логичните идеи.“
Алберт Айнщайн
Математиката е била царица на науките, когато науката е била висше проявление на интелекта. Сега, когато данните са властелинът на битието, математиката е матрицата на информацията.
Според Аристотел, последователите на учението на Питагор считали, че за всичко духовно и материално има математически норми. В това число и в мелодията – благозвучието в движението на небесните тела се наричало музика или хармония на сферите: „дивна, съвършена и божествена музика за чистите души“. Иначе казано, космологията имала математическа матрица. Питагор изследвал символика и дълбок смисъл на числата, възможността им да изразяват количествени закономерности и числови отношения в света. Философия в цифри. Една от сърцевините на сложността на вселената.
През Средновековието, 16. век, били „открити“ имагинерните числа – математически обекти, за които няма физическа интерпретация. Те имат приложения в много нови области като квантова механика, обработка на сигнали, теория на управлението, електромагнетизма. Видимо, те са част от основата на информационните технологии. Звено от гръбнака на обработката на данни, най-ценната стока, чиято цена може само стремглаво да нараства. Математиката напредвала към среща с информатиката.
Впрочем, за любовта също казват, че е имагинерна, макар един мислител да е дал просто и явно уравнение за нея:
„В любовната аритметика едно плюс едно е равно на две, а две минус едно е равно на нула (нищо)“.
Платон
Съвсем наскоро една от големите български математически гимназии получи високо признание от Оксфордския университет. Повече от логично е това да е свързано със сложност – за постигане и в главите на постигналите го. Овладяването на знанието как с девет цифри (плюс нула) да се обработи цялото многообразие на обективната реалност, как да бъде програмирана и управлявана виртуалната такава само с две цифри – 0 и 1, и как на всички науки да бъде осигурена стабилната основа за количествена и качествена точност е интелектуална виртуозност. И българите са нейни магистри. Жреци на ритуалите на научната достоверност.
„Във всяка наука има толкова истина, колкото в нея има математика“
Имануел Кант
Между сложното и простото стоят хора. Отделни или на групи, в зависимост към кое от двете са близо. Българите са индивидуалисти. Тези от тях, постигнали върхови постижения, които нерядко смайват света и бележат повратни или поне забележителни моменти в развитието на отделни области, са продукт предимно на собственото си индивидуално развитие, а не закономерно постижение на обществото, което в тяхно лице е излъчило най-способния си елит. Защото нашето общество няма признат елит. Освен това, отдавна няма и способност да признае елит. А е толкова просто да се знае, че има малцина, които знаят и могат най-много, но са жизнено важни за останалите. За които би било добре, и не се очаква да е сложно, да признаят приноса им.
Но, между простото и сложното стои посредственото. То не знае какво и колко му липсва в знанията и гордо афишира нивото на своята (не)компетентност. Блаженото му неведение често прелива в агресия, че не е комфортно да бъде подтиквано да излезе от него. Това е сумата на масата, голямото число, което описва само количество. А липсващото качество на закономерностите и вселенските закони може да бъде заместено със завист, колективна и насочена към големите единици. А пък според Питагор единицата е символизирала разума. Важи и до днес, но трябва да се знае.
„Математиката, това е езикът, на който е написана книгата на природата“
Галилео Галилей
А когато сложно устроени хора са принудени да разрешават проблеми, свързани с простото примитивно оцеляване, тогава пак има 1 или 0, както при програмирането. Единицата бележи положителният изход, победата на разсъдъка, неговата реализация, задвижена от трудностите. В нулевия вариант хората се загубват по звената на алгоритъма си, разкъсват ги и голямата цялост се разпада до простота. Която няма нищо общо с простотата на гениалните неща, отличава ги това, че пътят до последната е сложен. И се получава само при първия вариант. Безкрайността прилича на две легнали и слепени нули, но дори и тя има плюс и минус.
Сложността иска и дълбочина, особено при изпитания. Простотата е свещена само след тях. Ако така се постига Бог, може ли да се изчисли къде се намира Той?
„Математиците смятат, че Бог е в уравненията, невролозите са уверени, че Бог е в мозъка, а програмистите са убедени, че Бог е един от тях.“
Морган Фрийман