В книжарниците понякога има и книги.
А други, повечето малки квартални, са просто канцеларници. Продават цветни моливи, флумастери и всякакви други художествени материали, опаковки за подаръци и панделки към тях. В гаражи или малки приземни помещения, но винаги се казват книжарници. Останала е сянка на смисъла, че всичко някога е тръгнало от продажба на книги. А сега предлагат всичко, що е книжно или с което може да се оставя следа върху хартия.
Често копират вече създадени текстове и ги вадят в множество екземпляри, форма на разпространение на знание. Копирната машина просто хвърля мастило по извлечени пак от нея сенки от вече написани книги. Поне е ясно, че някой има нужда от този текст, понеже в книжарниците има и книги, които почти никой не би прочел. Винаги има думи, които не носят полза. Освен като фон. И за да е сигурно, че рафтовете никога няма да зейнат празни и да оголят стените зад себе си.
В книжарниците седят умни хора, които упорито и дори отчаяно се укриват там от прозрението, че отвън светът е плоско оразмерен от парите. Понякога има и ведри оптимисти, които отново не се интересуват от света навън и са пълни с радост, че работят в книжарница и са спасени там от режещата прагматичност на реалността.
***
В най-близкото ми квартално обкръжение има две книжарнички. С двата вида книжарки. Едната е пухкава дама с ярка бухнала коса, винаги с пълна комплектация на грим и маникюр. Продава най-вече пластелини, пъстри моливи, книги за четене през отпуската, повече от пет вида опаковки за подаръци, няколко размера картички. Тънкописци с перлено мастило, топки за игра в двора и коледна украса от началото на ноември още. И всякакви весели декоративни дреболии за останалите празници. Там винаги сварвам хора, които надълго и нашироко дават ненужни обяснения защо купуват нещо и тя им отговаря търпеливо и окуражаващо. Това е голямо изпитание, ако чакам да си купя само няколко хартиени плика след тях, но кварталният колорит има своята цена.
Натам първо се упътих и за опаковка на един подарък. Беше книга, поръчана онлайн. От години купувам книги само така. Оказва се, че най-често там научавам за нова книга. И няма как да не се консултирам с онлайн махалата за мнение за нея. Или пък от група за отзиви за книги ме изкушава някоя. Пък и само там всички издателства предлагат продукцията си на едно място. С ясното съзнание съм, че участвам в процеса на обезкнижаване на книжарниците, но те вече не са местата, представящи най-пълно книжната продукция. Единствено най-големите от тях и то условно.
Само веднъж в последните години купих книга от такава книжарница, намира се на главната улица. Тя е на два етажа, входът и е с двойна врата. Създава усещане за рядко срещано за такова място благополучие. Стелажите са в нещо като ниша, дискретно осветена от специални ненатрапчиви лампи, създаващи впечатление за интелектуална интимност. Че си оставен сам да намериш своята връзка с някоя книга, която да си тръгне с теб.
Тогава търсех подарък. Но поради някаква необяснима причина исках да съм държала книгата в ръцете си, преди да я купя. Напълно ирационално желание да докосна книгата, гланца на корицата, да видя нюанса на бялото на листа. Чак по-късно си дадох сметка, че това е от влиянието на книжарничките, местата на пъстрите хартиени неща, които дават богат материал при досег с ръце. Тази, купената физически книга, подарих само вързана накръст с едноцветна лента. С пожелание, написано на първата празна страница.
А от кварталната книжарничка в онзи ден търсех опаковка за доставената по куриер книга. Пак заради ирационалното усещане, че трябва да се заличи спомена за грозния найлонов плик на куриерската фирма, която я достави. Емоционалният момент в отношението към книгите вече не ме притеснява. Книгата отдавна не е елитен предмет, реквизит на социален статус или нещо, което е достъпно само за определена прослойка (поне не и заради предразсъдъци и изкуствени ограничения). Скоро може и да стане така, че някои хора сами да се обрекат на нисък социален статус заради това, че не четат, но ще мине и още много време след това, преди да осъзнаят какво са си причинили, ако това въобще има значение за тях. За добро или лошо, разумно даваната някога ценност на книгата вече е изтъняла до чистото удовлетворение на читателя/купувача.
А аз, като един диспечер на потока книги в живота ми, поделян между тези от библиотеката, сваляни онлайн безплатни, давани и взимани от приятели, но и ползвани за подарък, в един прекрасен ден се озовах в книжарницата с пищната продавачка. Беше празна като никога, беше моят ден да се глезя в избора на цветна торба и картичка към подаръка. Сред многото приказки успях да си избера само торба, в пъстрата книжарничка човек не прави лесно компромис с цветовете и нито една картичка от цялата тройна поставка не отговори на високия ми усет за съчетание с нюансите на корицата и с тези на торбата.
И тогава пристъпих към втората книжарничка в квартала. Прозаичната, в която човек може да си купи най-различни видове предимно сини химикали, различни размери и твърдост графити за моливи, всякакви пликове за документи, както и да си копира всичко, което може да бъде омастилено върху хартия. А още и всякакви счетоводни формуляри, кочани за невъобразими документи, даже индигова хартия. Един голям леко скърцащ ксерокс запълва задната част. В нея книги почти няма, само такива за оцветяване от деца. Понякога има и дете в книжарницата. Дъщерята на бледата измъчена книжарка с коси, чиято последна боя обикновено е далеч от корените. Която почти винаги е със един и същ спретнат панталон с ръб, излъскан от гладене. Жена с големи тъжни очи, които казват най-вече, че е избрала да бъде няма за това как живее и защо не може да реши да остави този бивш гараж и да си търси друга прехрана.
След усмихнатия ми поздрав, жената ме изгледа изпитателно, за да види какво би могло да весели някого, влязъл при нея. Търсената картичка за рожден ден и даде обяснение. Но докато ми покаже зад кои кочани са картичките, иззад тезгяха се стрелна момиченцето, изблъска настрани майка си и ми показа картичките. Изглеждаше ми на границата на училищната възраст и се изкуших да я попитам кои от тях са за рожден ден. Прочете ми надписите върху всяка от тях и когато с радост я похвалиш колко е образована, с изумление видях как лицето и се префасонира в невероятна смес от презрение и отврата, изгледа ме рязко и се шмугна през вратата навън. Майката беше безмълвна. С празно, нямо, бледо лице с много тъга зад очилата.
Картичка купих, почти в унес, защото без да искам, бях започнала да разбирам как да тълкувам случилата се пред мен сценка. Ключът беше в това, че детето се отнасяше към майка си поне с пренебрежение. Заради нейната безпомощна ученост, която обрича и двете им на оскъдно съществуване. И при това с толкова много нейни знания, тя дори не работеше с книги.
***
Най-страшното е, че такива хора най-вероятно не могат да си купуват книги. Дано поне учебници за децата си могат да набавят. Животът им е сянка от книги. Въобще е в сянка. Не са влезли в корицата на дигиталната епоха. Търговията и книгите не се срещат дружески навсякъде. Както и знанията и реалността.
Ана Димитрова