„Свободата значи отговорност. Ето защо мнозина се страхуват от нея.“
Джордж Бърнард Шоу
„Свободата е правото да правиш всичко, което накърнява правата на другите.“
Ан Робер Жак Тюрго
Свободата е като пеперуда – своеволна, динамична и непостоянна. И също си има своите метаморфози и неприятни фази. Трудно уловима, кацне ли при нас, тя дава удовлетворение и растеж. И ако не отлети навреме, ще ни изчерпи, защото няма да имаме стремежи.
Тя си търси сама пролуки в нас да се процеди като през сито, да събере на купчина отделните си прашинки. Като стане бурно, ветровете на обновлението ги подемат и ги вихрят в разни посоки, сякаш искат да ги навеят върху монументите на нещо отминало, та да го скрият, да не ни ограничава, за да можем да живеем тук и сега. Свободни.
Свободата понякога се прокрадна между нас и околните, разширява първоначалната пролука и скоро за нея има цяла пътека. Която, обаче, може да бъде гранична бразда между нас и другите. А на тази свобода вече ѝ се казва самота. В самотата сме ние със себе си, откровено.
Пролуката, през която свободата ни се представя, се мести. Първообитният човек, например, е бил съвършено свободен от огромните, и дори смазващи, съвременни социални условности. Но е бил в същата степен не-свободен от прищевките на природата, които лесно можели да станат пагубни за него. С течение на времето, процепът, през който животът ни поднася възможност за независимост, се е измествал в няколко плана. А заедно с него и граничната бразда, която охранява неприкосновеността. От една страна, хората са все по-свободни от влиянията на природата, защото разработват все по-добри сгради и съоръжения, в които да се изолират от нея. От друга – за да създадат тези „защити“, те са длъжни да се сдружават и организират. Сложността и полезността на създаваните продукти нарастват заедно с усложнеността на социалните правила. Тези последните са като непрекъснато затягаща се мрежа, в която свободата може да върви по точно маркирано трасе, което често изтънява като стръмна планинска пътека с пропаст от едната страна.
И тогава, къде остава място за свободата? Вътре в човека най-вече. Когато той действа, тя е осмисления баланс между вътрешни позволения и външни ограничения. Но, когато остане сам със себе си, свободата е самият той. Може да открие в себе си каквото му е угодно, да се наслаждава и да консумира преживявания. Разбира се, и тази свобода може да бъде опасна. В човешкия ум има потенциал за толкова психични болести. Ако свободата не намери друга храна за себе си, тя може да ги отключи. Най-големите ни ежедневни тирани сме ние самите със своите дадености. Ако не знаем какво да правим с тях, оставени сами със себе си и със свободата си.
Твърди се, че технологичният напредък може да доведе до ограничаване на личното пространство на хората и оттам – на тяхната свобода. Да, така е, това е един аспект от непрекъсваема тенденция. В днешно време хората, които не са пряко заети със стремителното развитие на технологиите, имат усещането, че вече трябва да се съобразяват с непоносимо много ограничения (някак си в този процес ползите винаги биват считани за заден план). Изпитват на собствен гръб как пролуката на свободата се мести бързо, почти като сянка от прелитаща пеперуда. Това е разбираемо, трудно е човек постоянно да преформатира пространството на своята независимост. Но, ако се загърби страхът от отнемането, то тогава ще дойде осъзнаването, че технологиите ни дават не по-малко. Включително и свобода. Което не отнемя възможността да бъдат ползвани за манипулации и контрол, но в човешката история те не са първите такива инструменти. Преди това такива са били оръжията, болестите, парите. Въпрос на етап от развитието, гъсеницата няма как да е красива като пеперудата, но е част от живота ѝ. Злоупотребата с всяка технология просто трябва да бъде преживяна, като детска болест.
Техниката дава мощ, а тя е залог за независимост от елементарни несгоди. Да, пролуката на свободата се премества, навлизащият през нея сноп слънчеви лъчи осветява друго пространство. Но, защо то да е по-лошо от старото? Различно да, но по-неблагоприятно? Не е сигурно. Слабите деца, които навремето са били тормозени от връстниците си почти до зряла възраст, сега имат шанс скоро да започнат да се защитават. С компютър в ръка и ум в главата, глупавите силни и издевателстващи може да бъдат озаптявани много по-лесно. Това е сила. С нея може да се извоюва свобода.
Хората, които зависят от пейсмейкъри, за да са живи, никак не бива искали да ползват своята свобода в частта ѝ да бъдат независими от технологичните постижения. Все повече подобни апарати поддържат живота или качеството му. Дилемата свобода или здраве е с предизвестен отговор.
Пък и самата свобода не е напълно свободна. Тя тече между двата бряга, наречени права и отговорности. Дори и да прелее пълноводието си отвъд някой от тях, тя се изчерпвя и се прибира обратно. Само пеперудите преличат навсякъде, но и те не могат да кацат на водата.