Промяната започва с очакване, посмукало се през разни недоволства и обстоятелства. Витае известно време като незабележимо насекомо, даже и не жужи отначало. Само каца тук-таме и поръсва по малко семена на безпокойство, и те също невидими засега. От крилата му пада звездния прах на мечтите и напудря мислите. В този момент нещо започва да ни гъделичка и кихаме, прашецът се вдига и разбухва в още по-нервиращо облаче. Раздразнението от него вече е голямо и става ясно, че нещо трябва да се променя, как така ще се живее сред този прах…
След това промяната се вселява в желание, горещо и въртящо се като пумпал, чийто връх пили и прояжда гордата цялост на синергията самодоволство-спокойствие. Пумпалът се върти и изписва остъргани фигурки върху кожата на всекидневието, направо разранени дантели се получават. Изглежда, че аха-аха и да се появи стремеж. Ама не, още има малко неразчоплено място, в което да се помести съмнение – дали не сме се объркали и всичко да е наред, апък прахът просто да си отлети някъде си, все едно къде, щом няма да е при нас. И ще дишаме спокойно, умиротворени от изпитаната си рутина.
Приблизително тогава, промяната просто се случва. Без никакви предварителни или подготвителни маневри. Идва и прави каквото е необходимо. Може би няма сили повече да ни тика или се е отчаяла от нас. Ясно ни е, че макар и да не сме се преборили за тях, желаните обстоятелства са се случили. И пак сме оставени със самите себе си – една рибка, която е пренесена от един аквариум в друг, без да остане без въздух повече от възможното.
Когато много искаме нещо, понякога имаме чувството, че между нас и света, в който то може да се реализира, има прозрачна и непреодолима преграда. И че ние се опитваме и дори напъваме да го постигнем, а то си седи там, другаде, и всъщност, май трябва да положим усилия да преминем при него, това е начинът. После всичко сякаш се разпада и преподрежда за едно мигване и ние сме оттатък, заедно със случилата се трансформация, стъклена преграда няма и всичко е един цял свят, този с нашата изпълнена промяна. Различен, освежен и предизвикателен. Чист и кристален като стъклото, което ни се е привиждало, и без никаква прашинка върху него…