Страхът пази. Правилно дозиран и редовно поднасян. Има си и излъчватели, ритуали и атрибути. И една особеност – когато страшното го няма в реалността, веднага бива създавано в изкуството и въображението. Като антидот на безгрижието, един от големите му врагове. А иначе, страхът обича да излиза наяве, за да натрови белия свят, в клетката на човешкото съзнание му е тясно. Може да се смути само ако навън има нещо наистина плашещо, което е иззело функцията му.
Хората имат богат опит в надхитрянето със страха. Даже се опитват да го стреснат, за да го прогонят. Страшното отдавна е било добре впрегнато в мисия. На Хелоуин, например, празнуващите се преобразяват в плашещ вид, за да отблъснат очакваните да се появат тогава привидения. На този ден келтите празнували Нова година. Около нашата си българска, пък, кукерите надяват маски с рога и дрънчат звънци, за да прогонят злите духове и орисници. Явно хората имат нагласа, че при смяната на година надигат глава тъмни сили, че да се пробват да превземат започващия период. И страхът от тях е родил ритуалите на полезната грозотия, която трябва да стресне страха и страшнотиите, да ги смути достатъчно стряскащо, че да си траят до следващия края на годината.
А обратно, в българските народни приказки, достигнали до нас, няма демонология. Има вълшебни същества, самовиди, вещици, но истински демони – страшни, всяващи ужас – не. Дори и сред змейовете има добротворни, те са почти като малки битови земни божества. Животът на разказващите е бил ограден със смразяваща жестокост стотици години в чужда държава и бягството в приказния свят е търсело красивото и спокойното. Скуката не е била сподвижник на битието и не е търсела вълнуващото разнообразие на естетизирания негатив.
В прагматичното ежедневие на хората също има плашила. Поставят се сред посевите, във форма на човек, за да го заместват срещу животните. Или път предмет с побита по него перушина, да наподобява друга птица. Има и модернистични варианти – закачени лъскави компакт-дискове над плодове на сергии. Вероятно птиците се оглеждат в тях и се чувстват застрашени от присъствието на себеподобни. Смешно, но имаше идея за поставяне на картонени фигури на полицаи край пътищата. Имитациите стават поне за сплашване, и тази роля не е за подценяване, особено когато оригиналите са ценни и ангажирани. А страхът от себеподобните явно отключва някакво древно и почти заспало чувство за съперничество, за необходимост от пазене на територия. (Който страх в днешно време може и да трябва да се събуди у хората, особено тези в Европа, че са позагубили рефлекс да пазят пространството си).
Може да се наложи разни страшнотии да излязат от филмите от жанр фантастика, мистика и трилър и да понаобиколят хорските разсъдъци, упоени от дружелюбност и позитивизъм. В цивилизовваните общества има пуста ниша за плашила – цивилни неодушевени стражи. Грозотата на служба, векторът, който сочи към страха – за превеннция. Красивият живот е застрашен, необратимо, и е време страшностите да бъдат извадени от света на фантазиите и да вляват в предупредителната си роля. Иначе ще стане страшно – реално и наяве.
В днешно време, в интернет човек не може спокойно да си придвижи мишката по екрана, без да срещне няколко новини за ужасии – оскотели тъмни лица, застинали на снимката в изкрещяната си претенция към цивилизованите общества, война – очаквана, започнала, прогнозирана, насилие, страховити прогнози. Ако е вярно това, че в такива времена хората се обръщат към тяхната противоположност, вероятно от обективната реалност в тъканта на хорската памет ще останат само лични истории на хора. Такива, направили нещо хубаво за другите, фолклорен фестивал с красиви везани носии, дарени огромни милиони за инвестиране в бъдещето. За да се прекрачи през настоящето, което е време на терор и сплашване. Защото, сега се създават плашила от типа на Ал Кайда и Ислямска държава. Те пазят само нечии интереси. А срещу тях, май засега чучело няма. Освен ако ходът на бойните действия в региона им не покаже, че такова се е появило.
Хората или нямат страх, или се плашат едни други. Плашилата са двукраки, скоро може да има лов на вещици. Безобидният детски Торбалан седи като препарирано ангелче. Не е ясно дали страхът пази, защото не знаем от кого ни е страх. Добре, че поне идва Нова година и кукерите пак ще раздрънкат звънците си, пък да видим… Може поне нещо да се проясни с чистия им звук.