Пролетта се изсипва на петна. Юрганът на зимата, изтерзан от калта от разтопен сняг, се прокъсва предателски и в пролуките напират стръкове. Земята сменя кожата си и върху новата ще наметне нещо избуяло в разцветки. Макар и отначало да е прозирно като дантела, все ще е по-топло от скоро напусналия лед. Разтопеният сняг сякаш разтваря сухи боички и трепетни пориви разклащат чашата с багрите. Тя няма да удържи и когато времето се изниже, скоро от нея ще паднат цветни пръски.
Стълбове от вятър, държащи във вихрената си хватка чуждоземски въздух, изпадат в пролетно отегчение и зарязват плячката си. На земята се посипва топлина и влага и под мястото на вечния покой на поредния вихър се появява ново цъфнало петно. Отвъд границите му зъзнещата земя още мъти своите луковици и семена.
И времето е на петна. От по няколко дни. И все са благодатни за това пръстта да се изгуби под всичко, що е пробило отнякъде. Петната на времето се сменят откъм небето. Ако има жълто, ще има повече пъстрота, ако е сиво и с надвиснала вода, ще има по-висока зеленина долу.
Тази пролет и хората бяха превзети от цветове. И не само докато избираха какво да засадят в градините си. Имаше вихрен повей, който беше разпръснал главозамайване, през очите се въртяха искри само с определена багра. Изглеждаха като семена, от които да покълнат неща за години. Хората вярваха на своя цвят, искаха да оцветят с него възможно най-много като стабилна основа за един цялостен пейзаж.
После цветовете сякаш започнаха да се уталожват. За тях може да се мечтае само докато луковицата е в земята и най-много докато от нея се е показало само едно зелено стръкче. Малко след това вече се вижда в кое петно ще участва цветето. Неговата съпричастност към определен цвят е всъщност краска от картината на съцветието. Ако се получи хубава градина, в нея ще има много петна с различна багра.
Времето рисува петна. Повторителни. Всяка пролет се напълват с цвят и цветовете с надежда за хубост. Те настъпват, докато покрият цялото податливо им пространство. Целостта е винаги шарена, това е признакът за нейната завършеност.
В крайна сметка, пролетта ще напредва. Ще се разстели над всичко. Петната ще се съберат в пачуърк и после ще отстъпят на крупните полета с едноцветни посеви на лятото. Пъстротата ще остане само в личните саксии и градини, единствено те са напълно подвластни на хората. Цветовете ще се успокоят, застрашени от избелването на слънцето. Ще остане само времето, което някой хубав ден пак ще започне да запълва с пролет.