С отдалечаването на нещо вече случило се, хората все повече го забравят или предават все по-сладостна идиличност на това, което остава в паметта. И не е точно това, че миналото е неизменно. За хората то е много податливо на всякакво влияние. В по-честия случай – за удобство. Законите на човешката психика го преработват както им е угодно. То им е удобно, защото е безропотен материал и не се съпротивлява. Но пък, неминуемо постига своето възмездие. Сделките с миналото са тънко нещо, че да не станат мефистофелски. Защото с него ни свързват невидими, но осезаеми и действащи връзки, които изискват умело и уважително боравене. Вмешателството в причинно-следствените връзки, например, е опасно. Те може само да бъдат разбирани, но не и манипулирани или отричани.
От миналото могат да бъдат взимани само фрагменти или елементи, никога нещо в неговата цялост. Тя е скрепването в едно на време, пространство, хора и енергии, което е уникално и не може да се повтори. При разпадането му, от него остават само късове, най-доброто и жизнеспособно наследство. Тези от тях, които са доказали своята благодатна същност, могат да бъдат ползвани като естетически и дори функционално полезен антикварен предмет в едно последващо съвремие. Вероятно е най-добре тяхната патина да бъде оставяна непокътната, за да говори за аристократизма на издържаната проверка на времето. Те са багажът от миналото, които може да бъде градивно пренесен в настоящето.
Обществото винаги е устремено нанякъде. Движи се не само напред и постъпателно, но с колебания, връщане и поемане отново напред в друга посока. Ако се напредне в курс, който активира много неблагоприятни и преди това непроявени мисловни конструкции и емоционални модели, после неминуемо следва връщане назад към вече изпробвани и доказали се практики. Или поне има силно тежнение към такова връщане. А то е невъзможно в пълен размер, ами само като връщане за прибиране на забравен багаж, който не е бил взет на „неуспешното пътуване“. Което на практика означава от миналото да се вземе само това, което изглежда добро от позицията на изминалото време.
Разбира се, безполезни пътища няма. Дори и материализирането в случки и процеси на негативен потенциал е полезно, защото щом той е съществувал, то заплаха от него е била налична и тегнеща. Проявяването му помага да се разбере със сигурност до какво води той. Да се изживее като болест за добиване на имунитет. Да се изостави непотребния багаж и да се поеме по нов път без неговата тежест.
В момента се надига вълна на тежнения за връщане към стари ценности, най-често патриархални. Красивата задружност на семействата тогава е притегателна за сегашните индивидуалистично настроени хора, почти постоянно угнетени от сложността на изборите, които трябва да правят, и от липсата на ориентири. И за последните се опитват да ползват стари устои – морални и емоционални. Като антична колона, около която всяка година наново се увива растение, намерило подкрепа в нея. Но, съвременните семейства не могат наготово да взаимстват много от тогавашните порядки, защото една от същностните разлики е, че сега жените също са образовани и могат и трябва да взимат решения. Тоест, налагането на мъжкото начало като дълбока философия вече не е приложимо. С един фойерверк от следствия. Силният пол не е в силова позиция априори. Което ще рече, че силата му вече трябва да бъде другаде. И реално доказвана. Значи, че мъжете имат много по-голям простор и по-стойностно предизвикателство за реализацията си. Защото жените вече са коректив.
От друга страна, съществува едно не толкова (отдавна) отминало минало, в което еманципацията доведе до на моменти властващ феминизъм, в чиито редици се вливаха устремно войнстващи нео-амазонки. Немалка част от тях заплатиха с липсващия си личен живот пътя на следващото поколение жени до обетованата земя на професионалната реализация. Апък следващото поколение устремно се втурна върху деловите си успехи да изгради една самоуверена и красива външност. И сега идва ред да се затвори кръгът и жената да открие и съживи проявленията на женствеността. Да се „върне“ в реалността на бабите си и да види какво ще вземе от там. Сигурно няма да са филигранни ковьори или бродерии. Концепцията за нежната половина е привлекателна, ако не е гарнирана с пасивност и безправие. Много е вероятно еманципираната жена да разбере, че може да бъде жена поне толкова, колкото и еманципирана. Тоест, пълнежът на лъскавата успяла дама да с женски проявления – по-дълбоко осмислени благодарения на интелектуалната реализация, освободена чувственост и способност за грижа към семейството и възможност за приемане на закрила.
Ако се филтрира атрактивната за нас идиличност и се влезе под усещането за топлина от задружността на патриархалните времена, може да се стигне до по-дълбокия слой на осмислящото значение на тогавашните практики. С него вече може да се постигне новата актуализация на вечната приказка за мъжкото и женското начало, чиято омайност е в осъвременените качества на героите, насложени върху неизменните архетихове. И част от декорите, извадени от таваните на минали времена, за да бъдат отново полезни.
Когато една къща остарее и се срути от собствената си тежест, от нея остават само здрави основи. Върху тях, обаче, не може да се живее, те могат единствено да бъдат ползвани като опора за изграждане на нов дом.