Ощипаната девица изразява двойнственост – наличие на желание и външна показна реакция на възмущение при изпълнението му. Това разделяне, до степен на противоположност, между вътрешния подтик и поведението пред другите е характерно за времена, в които обществото налага на човека унифицирани правила за поведение, за да бъде приет. Съответно, индивидът жертва (част от) своите вътрешни стремежи и потребности, за да бъде харесван и да може да му се разреши достъп до благата и постиженията на материалния свят и евентуално до възможността да се докаже и реализира. Срамът влиза в ролята на неотменен и неумолим блюстител и съдник – срамно е да се прави това, което е поставено под табу. Просто и ефективно. Но само за времето си!
Двоичността разрешено-забранено дефинира ясно две пространства. Табутата властват над тъмното, избягваното, привлекателното поле, в което има цяла градина със забранени плодове. А светлото е владението на порядъчността, лъскавата витрина на спазената норма, селенията на тържествуващата самодоволна правилност. Философията на деликатността е да бъде посланик и медиатор между тях, а също и помирител. Да напомня, че пълноценната цялост е единство на двете начала и това от тях, което бива наричано „негативно“, не бива да бъде осъждано особено енергично, защото то е обратната страна на това, което е похвално и приветствано.
А в междуличностното общуване, деликатността – това е умението да се правят кадифени маневри за избягване на острите, шекотливи точки в общуването. Прийомите, от които се очаква да спасят неудобства и конфузи. Лесно може да се стигне до виртуозно криене на главата в пясъка, не много грижливо прикрито зад финес. Но пък, в природата бодли освен тръните имат и розите. Тоест, остротата понякога върви с красотата. Особено когато става въпрос за ума. Ощипаната деликатност избягва именно тази острота.
Под маската на (ощипаната) деликатност могат да бъдат удобно поставени всякакви форми на отказ да се отстоява личното пространство. Приемането на осъзната чужда лъжа е добър пример за това. Ако някой знае, че събеседникът му го лъже и приеме това безропотно, то това в някакъв смисъл е допускане на агресия в собствената територия – там, където са представите му. Чуждата лъжа всъщност е принудителен внос на нечия идея, която трябва да измести или влезе в конфликт със собствената мисъл по темата. Този механизъм на създаване на вътрешно напрежение в името на външно спокойствие и с илюзията, че другият човек ще отвърне с харесване и одобрение на това възприемане на лъжата му е ощипана деликатност – очаквани външни резултати за сметка на вътрешен конфликт. Този пренос на евентуален външен сблъсък в сигурен вътрешен дисбаланс вече не е добра сделка, тъй като в мисловен и емоционален план човешката личност започва да пренася центъра си на все по-дълбоки нива, където подобен дисбаланс става все по-осезаем и вредоносен. Реализацията в обективния свят престава да бъде награда от най-висш порядък.
Деликатността, като поведение за вежливо и внимателно вглеждане във фини детайли на душевността с цел избягване на потенциално нараняване на чувствата, достойнството и самоуважението на другата личност, следва да си остане такава в същността си, а само да се промени нивото на вглеждане в другата индивидуалност. Осъзнаването за основната активност на вътрешния живот на човека постепенно се задълбочава и респективно след него ще върви и задълбочаване на механизмите на деликатността и нейното осмисляне. Щом деликатността е стремежът именно за избягване на причиняване на вреда на човешката сърцевина, то значи срамът и табутата трябва да отпаднат като основни регулатори на междуличностни отношения, защото те определено вече причиняват повече блокажи, отколкото градивна дисциплина. Ощипаната деликатност премества чувствителните везни на комуникационния превес във вреда на собственото лично пространство, води до поддаване на привидното улеснение на оттеглянето или поддаване на чуждо внушение.
Следователно, деликатният подход ще изисква сериозно осмисляне и префасониране в нагласите. Обхватът на мисловните модели, които го анализират, ще трябва да се разшири и да отчита множество фактори, които преди това не са взимани предвид, защото са недоказуеми – емоционалният подтекст на словесния изказ, езикът на тялото и най-вече отношението към неприкосновеността на личното пространство. Те ще внесат качествено нови понятия при конструирането на комуникационните стратегии, отпадане на много отживелици и ненужни забрани. С така отвоюваните от табутата територии ще се разшири обема на подлежащите на обсъждане теми, които може да се дискутират открито и по които може да започне да се трупа изказано богатство от гледни точки.
Обществото никога няма да спре да има правила, с които индивидът трябва да се съобразява (защото самото събиране на много хора на едно място изисква регламент за съвместното им съществуване). Същността на процеса не е в отхвърлянето им, а в промяна на начина на възприемането им. Вътрешният живот на човек става все по-дълбок и богат и елементарни средства вече не могат да го управляват, без да вредят. Което не значи, че те трябва да изчезнат, не, просто да бъдат поставени на мястото им и да не се третират с тях мисловни и емоционални процеси, които са от друг порядък. Ясно е, че това е сложен процес на отлюспване на стари обвивки, докато в същото време от сърцевината растат нови слоеве. Ако се приеме, че всяко поколение има своите общочовешки задачи, то вероятно сегашното (или сегашните, в зависимост от това какъв възрастов диапазон се дава на понятието) е изправено пред необходимостта да реши и тази задача – да избистри нови концепции за междуличностно общуване, при което хората не си вредят мислено, а в същото време да бъде продуктивно и позитивно.
А ощипаната деликатност, която е усвоила мимикрията да се черви при всяка неяснота какъв курс на поведение да се поеме, или пък която налага компромис със себе си за избягване на затруднението човек да отстоява себе си, е осъдена да стане спомен от отминало време, което с отдалечаването си от нас ще ни изглежда все по-умилно и безобидно, но само ако преодолеем успешно неговите ограничения и изкривявания.