„В повечето случаи кичът не е в творбата, а в нашия поглед към нея.“
Умберто Еко
От медийния поток човек може да остане с впечатление, че благосъстоянието на цялата държава зависи от една статуя. И е много важно да е ясно дали е спазена модерността, каквото и да значи това. А също и да бягаме от кича като от комплексите си. Защото, ако не вземем правилното решение за нейните очи, всичко в държавата ще бъде зле. А дали сега е добре, тъй като още не сме наясно дали те ще останат за постоянно, това не се знае. Важното е, че сме разбрали кое ни е съдбоносното решение. Понеже тази година нямаше платени протести и на градските обитатели им липсва социален тийм билдинг.
Виждането и видението са сродни само по звучене. Казват, че някога хората са имали трето око, но са били наказани да живеят без него. Сега то произвежда видения, обаче не всички видения са от него. Някои са от изкривено съзнание, уродливите проекции на вътрешни странности.
Дали пронизващите със светлината си очи на една статуя ни докараха видения? Сигурно ни е страшна историята, щом само от силата на погледа на един монумент се раздвижиха духовете.
Масонското око, Биг Брадър, всевиждащата организация на Оруел, шеста чакра – различни наименования на едно и също всепроникващо и проследяващо нещо. Нещо като божие сетиво, което трябва да възприеме и докладва на недостижима висша инстанция. Сигурно затова и казваме, че в определени ситуации нямаме сила да погледнем човека в очите, че те ще вземат да видят у нас нещо, дето е нелицеприятно.
Очите изпращат безтелесни пипала, които могат да галят предметите, до които достигат. В друг случай може да се впиват в тях, в опит да ги разнищят и да извядат наяве сърцевината им. Като свредели – с метална студенина. Те си знаят какво търсят. От наблюдатели, те могат да се превърнат в говорители на техния си език. И други очи ще ги чуят. Тогава от едните струи светлина, която другите възприемат. Поне така гласят романтичните описания.
Очите гледат и виждат всичко, не се интересуват как съзнанието ще назове видяното. Още по-малко могат да знаят как ще го разглежда след време. Като кич или като смислено изкуство. Това вече си е интелектуалната суета.
Ако взорът е консумирал множество абстрактни форми, той може да си е съставил каталог на значенията им. Нещо като естетика и асоциация на възприятието. В изложбените зали може да се набере такъв опит (по улиците – трудно и само на определени места, например където има статуи). Поне за форми, които да значат абстракции, особено тези от по-висш порядък. Например национален дух, често в патриотичната му част. Материализирана памет с плътно послание. То нали и затова се казва ПАМЕТ-ник.
Щом може очите на Биг Брадър да виждат всичко, макар и само на ограничената територия на неговата „юрисдикция“, защо очите на един велик цар да не гледат на войниците му, които пък нямат такива. Естествено, и на преминаващите и отдаващите почит. В крайна сметка, нехаресващите не участват в риалити формата и следва и да не минават пред статуята, нормално е. Всички ние имаме толкова много паметници, които не сме посетили.
Ако една статуя вади очите на някого, това никак не значи, че и тя трябва да бъде ослепена!