„Не расти толкова бързо, омразо, най-опасно е да живееш без да обичаш и да излъчваш любов…“ Христина Панджаридис Бялото и черното са крайности. Видимите. Омразата е таванът на всеки. Никой няма да стигне над него, но ще мрази това, което пак омразата му нашепва, че се намира отгоре. Дори и пръстът на иначе вездесъщата Съдба…

Тишината е златен прах. Дори и една кратка прошепната дума го разпилява.

Това е архетипът на идилията. Хармонията, която може да разчита, че ще бъде необезпокоявана, понеже е за кратко.

Казват, че който се роди беден, умира глупав. Животът показва, че се случва и обратното.