Казват, че ако мързеливият бъде накаран да работи нещо, той ще измисли прогрес. Защото ще изобрети уред, който да свърши работата вместо него. И в определени случаи може и да стане точно така, обаче в останалите… Пак ще има продукт, само дето може да е дървена философия.
Теоретичната база на нищоправенето в днешно време е богата и разгърната почти като идеология. При това утопична. Но пък с допир до космогонията. Защото в нея е отредено почетно и дейно място на Вселената. Тази последната е натоварена със задачата да изпълнява желанията на хората, които успяват по правилен начин да си формулират мантрата с исканията. Разбира се, безплатни. Защото Утопияленд не трябва да има нищо общо с досадно натрапващата се обективна реалност. В нея може всичко, единственото ограничение е, че за него трябва да се сети някой. Защото само човешкото съзнание е съизмеримо с всеизпълняващата Вселена, неговата услужлива прислуга. Подобрена, езотерична версия на Комуниз(ъ)ма, сиреч.
Апък онзи, мързеливият с прогреса, не е жител на Утопияленд. Той е по-скоро част от Вселената, защото твори блага, за да улесни живота на другите. И категорично определящата разлика между него и утопиялендърите е проста и би трябвало да е ясна – образование, познание, ерудиция. Това са нещата, които обезпечават лукса да бъдеш мързелив. И тук идеологията на нищоправенето се проявява като истинска идеология и показва своите противоречия. Ами този прогресър как е добил образование, не го ли е мързяло, ще се запита мислещ човек? И в отговор на това – и второто нейно качество: повратливост и демагогия за обясняване на диалектиката – ами не – този, който го мързи да работи, учи. Дървенофилософстващият вика: „Дръжте дървения философ“.
Идеологиите обикновено са самоблюбени и себецентрични. Считат, че имат право именно те да поставят правилните етикети на нещата от живота. Култът към нищоправенето не изостава в това. Неговите етикети са причудливи до противоположност на смисъла. Отказът от образование при него се нарича „вътрешно усъвършенстване“, защото освободеният от учене може по цял ден да седи и да търси съкровища в себе си. Как – няма значение, нали все ще намери нещо. Пък и няма начин да прецени какво е открил, поради това, че не разполага с информация как да го прецени. Неграмотните блажено не знаят от какво се отказват, отричайки познанието.
Ако се изостави необятния космос на безразборните самоцелни аргументи и се слезе на земята, утопиите би трябвало да служат като илюстрация на мечтите. А не като еманация на плеада от заблуди. Връщането към нищото е толкова коварно, когато светът се ускорява все повече към мързела на обратната посока – техническия и информационен прогрес…
Вечната мъдрост на приказките може и за това да ни даде поука. Че който хване златната рибка, все пак трябва да знае какво да поиска от нея. А за да знаеш, се иска учене и мислене. Иначе при три вълшебно изпълнени три желания, човек може да стане още по-нещастен. От плиткоумието на девствения разсъдък, неопитал да налее нещо в себе си, за да види колко дълбоко може да стигне. И освен това – днес все повече златни рибки излизат от компютрите, ама ги хващат само образованите мързелеещи.