“Всъщност хубавата картина е музика и мелодия, която благородният дух и само той може да почувства с голям труд.“
Микеланджело
Музиката може да бъде по-въздействаща от словата, защото стига до по-дълбоко ниво в човека. Особено когато бъде оставена без тях или пък думите са на чужд език и до нас достига само вибрацията на звуците, която акомпанира вълните на музиката. Тогава мелодията разполага с цялата ни същност, за да роди в нея цветове, емоции и дори образи, които се нанизват като бижута от ноти.
Щом нотите напуснат петолинието и заподскачат по клавишите на пиано, чукчета глухо тупват върху струните, от които изпод капака излизат трепетите на звуците като низ от тонове, звукова красота. Току що поканеното ефирно същество се разстила във въздуха като кълба етер и полита безцелно. Едно човешко сетиво го очаква жадно, за да улови трептенията му и да ги преработи до нещо, което да поднесе на съзнанието. Пътят на внушението се строи мигновено, за да се включи в потока, защото клавишите на пианото ромонят като падащи кристални листа, едно през друго и едно над друго. Звуците се маят, настъпват напред, понякога се връщат, колебаят се около някой тон, пробват да се заиграят с него и след това стремително се втурват нанякъде или подскачат до друга октава. Затихват за премерена пауза и се връщат още по-енергични и ясни.
Когато едно изпълнение оживи написани ноти до звук, има тонове, които са плътни и тежки като перли, нареждат се един след друг в огърлицата с една доловимо почукване, което показва, че са попаднали на мястото си (като звука на чукчето на пианото, когато направи осмислящото съществуването му съприкосновение със струните). Други тонове са прозрачни, искрящо лъскави и проблясващи като скъпоценни камъни. Лъкът на цигулката, когато се засуети около струните, изтегля от тях корда от тонове, дълга и непрекъсната, по която да се нанижат другите звуци. Барабаните дават обкова, който държи на мястото блещукащите скъпоценности. За да се наредят между перлите, че да не стане музиката тежка и да се утаи в душата. Има и ефирни и непрестанно подвижни водопади от звучи, като верижка, на която да увисне медальон. И всички те със своя си блясък.
На 432 херца музиката, казват, е нишка между аспекти и измерения. Свързва вибрацията на човек с тях, за да може в съзнанието му звуците да се нанижат в бижута и тонът да стане топъл образ. Обаче, между човека и тези бижута може да има студено стъкло. Камертоните сега повеждат извсвирените ноти спрямо 440 херца, промяна от 20. век. Само 8 херца разлика в тона ла ни отделят от заряда на мелодията и зад витрината остават изкуствени перли, синтетични кристали и имитация на злато.
Слава богу, извън пространствата, където хората пускат обитателите на петолинието в музикалните инструменти, за да получат от тях броеница от тонове, поне песента на птичките не може да бъде пренастроена и техните бисерчета се раждат спонтанно.