Не е вярно, че дългите носове служат за това човек да ги завира в чуждите дела. Не, има една приказка, в която един нос става почти като самостоятелно действащо лице, макар и за кратко – „Приключенията на Пинокио“. Тя е утопия за правдата именно благодарение на този нос. Защото, химера е, че има такъв индикатор, който да пази правдивостта. Сега е актуално да се казва, че всеки си има своя истина.
Ни повече, ни по-малко от дезориентираща заблуда е, че човечеството може да бъде сбор от милиарди носители на собствена истина. Замяната на гледна точка с истина е гигантска стъпка, но над бездна. При това, тя не стига до нейния друг край, за да я прескочи. Собственото становище се казва мнение, а не истина. Шегата е весел опит за примирение и обиране на остротата на тази подмяна, но тя е само за весели моменти. Когато става въпрос за сериозни неща, истината все още може да устрои своето правдиво възмездие.
Понякога носовете растат толкова, че излизат отвъд приказката си и в реалния свят, където отива и Пинокио, когато става обикновено момче. За съжаление, обаче, в днешно време в реалността са пораснали предимно лъжите, заради това, че от сложността на света е създадена една заблуда, че всичко е относително. И че истината и правдата не са чак толкова свързани. И се стига до една алтернативна трактовка на израза „да ти излезе през носа“ – да излезе неистина, нещо фриволно сътворено около интерпретации на обективната реалност. Носът излиза от своята среда, расте и се разтяга, за да достигне до някого и да го набоцка с предупреждението си, всъщност.
Лъжата е дълбоко заложена в човешкото съзнание като желание да се представиш пред света такъв, за какъвто се считаш. Тя е опаковката, в която поставяме разни неща, за да ги поднесем. Измамната кутия, която никой не отваря, защото е красива. Тя е суетата на въображението и спокойствието на естетиката.
А шегата, тя е наполовина лъжа и още толкова истина, гарнирани със закачка. Хуморът много често е силен начин да бъде казана истината, облечена в смях, че да не смущава с голотата си. Нейната същност може да бъде зашеметяващо ослепяваща, та затова има нужда да бъде поднасяна внимателно и образно. Но не до приказност.
Човешкото съзнание и без това само може да се заблуди, заради собствените си дадености. И не само големите очи на страха виждат като в изкривено огледало. Правени са експерименти, при които в зала с добросъвестни участници изненадващо са нахлували хора, облечени в крещящи дрехи и разноцветни перуки и шапки. Запомнящ се външен вид. Те надували свирки, скачали и се държали шантаво. Всичко продължило не повече от минута. След това участниците били помолени да опишат поне няколко от дошлите. Оказало се, че техните описания почти не съответстват на реално появил се човек. Фантазията явно се е почувствала длъжна да се включи при неочакваната поява на нещо необичайно. И създала истина, която звучала убедително.
В интернет се навъдиха множество сайтове с иронични названия. „Новините“ в тях са изопачени в много дребни детайли, които уж привидно не навреждат на достоверността, но всъщност са в такъв вид, че човешкото съзнание да бъде любезно заведено до някакво внушение. Само че до там ще мине по един дълъг дървен нос, като по мост. Заблудата е лъжа по своя резултат. За съжаление, тези „новини“ биват често споделяни, хората явно имат нужда да получават послания, които са предимно лесни за възприемане. И дават възможност на въображението да си представя прекрасни картини. Толкова успокояващо и същевременно обнадеждаващо, просто като наркотик. А в крайна сметка това даже не е смешно.
Странното е, че колкото по-особено е едно нещо, толкова по-малко умът може да го приеме нормално. Съответно, оформилата се за него истина е минала през някакви незнайни превъплъщения, неведоми и неуловени. Причудливото не е скучно, но и надеждно. Виртуалният свят е близък до приказния по това, че там лесно може да има от всичко. Само дето псевдо реалността не е така лесно разпознаваема, както приказната.
Остава само да можем да се шегуваме с дългите дървени носове и да ги осмиваме. Това също би могло да защити правдата поне малко. И да се надяваме да са дървени, тоест – от приказките, както и да не сочат към нас реално.