В първите седмици на нарастващите дни има вавилонско събиране на празници от различни краища и епохи. Сякаш календарът самият е елха, която е трябвало да бъде най-плътно наджиздена с поводи и техен смисъл. Еднажден, Коледа на две дати, дни на светци, посрещане на Нова година по една от големите календарни системи. Това е обнадеждаващо, честито време, преломно, иницииращо. За да се създаде тласъка на началото, бременната зима, която ще роди новия живот, оттегляйки се. Блажено време на малко проявления и много планове.
Благословията се основава на слово, благо. По тази верига като домино се нареждат по-нататък – благодат, даване. Подаръци – дар за обичаните. По това време християнството празнува раждането на Месия – дар за хората от Бога, част от неговото триединство. Новата версия на зимното слънце-младенец Коляда. Затваряне на цикъл – названието на края на годишния цикъл събира и един по-голям такъв – от античното езическо име до сегашния му приемник.
Денят нараства, започва ново начало. При природата е период с най-малка жизненост и най-голям потенциал за нея. А най-голям потенциал при хората се крие в надеждата. Пък нейното домино продължава с желание, пожелание, наричане и коледуване. Кипят ритуалите на обнадеждаването и измолването. Сурвакане със словесни формулировка със заряд на заклинания. Усилване на силата на пожеланието с такта на украсените дрянови клонки.
А точно тази Коледа дойде с денонощна светлина – от Слънцето и вечер от свещи, коледни елхи и пълната Луна. Надеждата тълкува това като добър знак. Мъдростта казва да се насладим на натрупването. Празничното настроение казва да ги загърбим и да седнем пред разпалена камина. И всичко е еднакво вярно и смислено – като множество летящи в различни страни искри на бенгалски огън. Магията е в това, че хората са се събрали, всеки спрял собствения си хаос и споделящ празничността с близки.
Поздравления за това, че сме в сърцето на този натежал от празничен смисъл период! И с надежда, че ще можем да достигнем до заряда му!