Най-плътно е там, където е най-пълно. Важи с пълна сила и за човешки глави. Плътността е субстанцията на реализираното битие. Познанието е плътността на ума. Популярността и бройката не се отнасят към сгъстяването на материята в този смисъл. В днешно време е популярно повечето хора да смятат, че знаят много неща само защото са си измислили мнение за тях. На фона на него, книгите са излишна скука и забавяне на житейския поток.
Дебелите книги обикновено имат твърди корици, които притискат страниците една до друга плътно, за да може повече от тях да се поместят в ограниченото пространство на библиотеката. Когато книгите са наредени една до друга, притиснати по лавиците, например както в библиотеката на покойния вече професор Умберто Еко, и уплътняването на страниците им е било разхерметизирано за прочит и после възстановено, за да стоят в изчакващия си покой, тогава те са били в ръцете на човек с необятно и едновременно уплътнено съзнание.
Казват, че през 21. век най-ценната човешка придобивка ще бъде образованието. Което, от друга страна, вече не е ориентирано към ерудиция и фундаментални познания. Плътността на това, което дава, е разредена във фона си и концентрирана само в една точка на специализираните професионални познания. А картината на света е разфокусирана и рехава и не е ясно кое къде се намира в него, защото ориентирите са бледи. Човешкото съзнание не желае да се занимава с разсъждения, които не са пряко свързани с кръговрата на благата в живота му. Там трябва да е пълно и плътно, а мисълта за познанието само привнася усещане за очакване за скованост.
Парадоксално е, че колкото по-сложен става животът, толкова по-малко хора разполагат с възможността да го осмислят задълбочено. И не само с възможността, но и с желанието за постигане на такава възможност. Получаването на материални блага чрез включването в консуматорската верига се припознава като успех в живота. Няма нужда да се знае друго, след като е постигната успешността. Вещите се произвеждат масово, в същия мащаб се създават и потребителите им, които нямат нужда от напълнен ум. И в това тяхно необятно множество, ако на стотина глупци се пада един умен – той трябва да е стократно умен.
А умният човек трябва да е в състояние да прелиства много страници и между тях да открива скрит уплътнения смисъл, сякаш е хербарий. И да точи ума си, както зайците си точат зъбите с ядене. С четене и вникване, когато съдържанието на текст стане прозачно за ума, тогава той се зарежда с плътност. Иначе, остава простото прелистване, сякаш като проветряне на книгата.
Страниците на книгите и страниците в интернет не са едно и също нещо. Интернет е динамична среда и това, което е написано днес, може на същата страница да бъде пременено утре. С книгите това е по-трудно. Виртуалната реалност е за всички сетива, но все пак, хартиената книга си остава по-скоро за съзнанието, може би. И то не защото има много повече качества, ами поради това, че изисква от него усилие, за да я възприеме. А в електронният вариант на поднасяне на информация, съществуват множество способи тя да грабна окото, да задоволи сетивата и само тренираният от книгите да успее да вникне в смисъла под тази привлекателна дегизировка.
От друга страна, в електронна форма вече излизат множество списания, публицистика и дори книги, в това число стари и редки. Достъпността до познание на желаещите се ускорява и увеличава с техническите средства. Увеличението сред желаещите, обаче, не е точно по отношение на броя им. Може би по-скоро в отчаяното настървение за познание, за уплътняване на съзнанието, за да може то да съществува тук и сега, а не да се рее в безтегловно безвремие. Интернет дава и възможности, но те са огромни, както и клопките за незнаещия. И в търсенето на информация, отново основен инструмент си остават знанията. Тези, основните, които я подреждат, да не стои нахвърляна като отломки или безполезни предмети, струпани на пода на безлюдна стая.
Не от всяко помещение с кашони с книги става библиотека. Информацията в интернет би трябвало да се консумира след като човек е свикнал да възприема книги и има на свое разположение собствения си навик да полага усилие за добиване на смисъл и значение от някое писание. Това, както се оказва, е постижение за/на малцина. Повечето харесват да се реят приятно и безметежно сред незначещи сайтове, статии и материали. Те нямат нужда от уплътняване на ума, че може да им натежи.
Плътността е свойство на материята, неин концентриран вид. Разреждането е заиграване на фриволност, създаване на орнаментика, способ за естестизиране на видимото, но не и пълнеж. Консумиране на естествената необременена лесност, прелята в безтелесен вид в информационните технологии, това е част от тяхната масовост.