Покълнала е една мода, дето е антимодерна. Да си духовен – да се отказваш от грим, дрехи, че за най-праведните – и секс. Долетяла е до нас от източните страни, за които се казва, че всички хора са много обърнати към себе си и към личностното си развитие. А тези, които нямат нужда да са модерни и духовни по този начин, си задават множество еретични въпроси. Например: след като тези общества са толкова извисени, защо не виждат, че в човека има стремеж към красота, който изисква той да се погрижи за себе си и респективно да изисква същото от околните. (Междуличностните регламенти като основа за взаимодействие.) Тоест, да има една общност, която е приела определени правила и горкичкият индивид, който желае да е свободен като абориген, трябва да си дава зор да се привежда в цивилизован вид. Колко по-лесно е да се избегне това възмутително затруднение!
Ако външната красота не е важна, защо хората имат очи, а не се ориентират в обкръжаващия свят по звукови вълни като прилепите? Защо човешкият мозък може да обработва визуална информация и нейното внушение да създава силни емоции?! Нали всеки цвят си има своя вибрация, с която въздейства на множество нива, включително и лечебно, дори и според източните теории.
Красивите, прекрасни и цветни вихри на чакрите не изгасват, когато върху тях се облече делови костюм. Хората общуват със света с формата си, съдържанието е само за тях си. Следва, че ако се лансира развитие само на съдържанието, то с какво ще докоснем другите, къде ще са допирните точки на общуването. Ако същността толкова се развива, тя ще се уголеми и човекът ще стане като съд по налягане на път да се взриви. Едва ли е необходимо толкова експлозивно съществуване…
Не е лесно да се обобщи човешкото развитие, но нека приемем, че една от линиите му е човек да се усъвършенства в създаването на материални удобства за себе си. Ако не беше така, щяхме още да живеем в пещери и щяхме да разполагаме с цялото време на света за евентуално вътрешно усъвършенстване. Обаче – как? Ако пещерите не са от анимационни филми или фентъзи, то в тях няма книги, компютри и източник на знания отвъд скалните рисунки. Не може да бъде пренебрегван изконния човешки стремеж за преборване на материалните несъвършенства на света с цел освобождаване на духа. Много често вещите осигуряват комфорт на материалното тяло, с което го „спасяват“ от известни затруднителни ограничения от типа на студ, дискомфорт от твърда постеля и безбройно много още във все по-рафиниран вид. Даже се твърди, че хората скоро ще станат киборги, тоест, тялото им ще живее с или дори благодарение на вградени или прикачени миниатюрни уреди. Примери за това има и сега – напр. пейсмейкъри.
Европоцентризмът е доминирал преди векове и е карал жителите на континента да смятат, че превъзхождат тези от останалия свят. А сега махалото е отишло в другата крайност и сме склонни да отхвърлим постиженията на преживяващата криза Европа и да се хвърлим дръзновено в източните учения. Смятаме, че те ще разчистят наслоените с векове традиции – да се полагат ежедневни усилия за градивност, понякога досадни с рутинността и прозаичността си. Но все пак – те са това, което е създало всички европейски артефакти, произведения и дух. Очаква се сега източните „опростявания“ да помогнат за справяне със сивата еднообразност на материалното битие. Отказът от скучното образование, ограниченията на ежедневния труд и рутината на градивността са по своята същност причини за връщане назад, но не към изначалната природа на нещата. Защото природата е заложила в човека много потенциал, който чака развитие. А развитието се постига с усилие, с постоянна воля за отвоюване на покорена от човешкото съзнание територия. Пренебрежението към материалните неща има две диаметрално противоположни следствия – че човек е надживял потребността от много вещи и може без тях, което го прави свободен; и че човек отказва да полага усилия за придобиването им, може би защото смята, че ще си ги осигури и по лесен начин. Второто сякаш е епидемия, подхранвана от навлизането на информационни технологии и машини във все повече индустрии и изместването на човешкия труд от производствения процес. (Да не говорим за внушенията на филмите, телевизията и рекламите.) Но, в същото време, извършването на човешкия труд се измества от ръцете в главата, а за това се изисква огромен запас от знания, умения, опит – те не се получават с медитация, а с практика и … отново опираме до досадните ежедневни усилия.
Източните учения са в преобладаващата си част създавани от и за мъже. При прилагането им в еманципираната Европа ще се изисква дълбокото им осмисляне и адаптиране, а най-вероятно от тях ще бъдат заимствани само определени елементи. Защото тези учения в голямата си част говорят как да се развива човек вътре в себе си, но ние сме социални хора и имаме нужда от мисловно подплътяване на пребиваването ни и сред себеподобни. Където се взима предвид и външния вид. А за него са по-чувствителни жените. Тяхната природа, в чиято основа стои стремежът за привлекателност, примамване на сетивата, има нужда от игра с багри, накити, форми. Ласкавият допир със стика червило не е само акт на гримиране. Всъщност, това е захранване на няколко сетива – очите, които ще го видят в огледалото или на дамата срещу вас, носът, който ще възприеме аромата му в непосредствена близост до себе си, а в по-пикантния вариант – и допир, при целувка на начервени устни. А зад тези сетива мозъкът продължава линията на възприятие. Видяното червило е признак за грижа за себе си, стремеж към красота, уловеният аромат въздейства като аромотерапия, а при допир – тогава вече може да се потъне в океан от еротика. Червилото е най-първият и минимален грим, то е разликата между естествената наличност на едно лице и неговият естетично оформен вид. А гримирането е едно основно социално действие за нас, европейците – създаване на външност, която говори за желание за общуване чрез споделяне на визии за красота, стремеж за привлекателност като израз на самоуважение и желание човек да предложи на околните своя красива визия. То е първото действие, което надхвърля съществуващия върху телата ни екзистенциален минимум на съществуването – дрехи и обувки. Като такова, то е израз на надграждане над материалната наличност на битието.
Омайното и елегантно завъртане за появата на даряващата цвят сърцевина на червилото е ритуал от няколко секунди за всяка жена, която желае да е съпричастна към създаване на красота.
Дали повечето учения са правени от мъже и за мъже и затова нямат PR стратегии, насочени към женския пол?