Повечето от движенията на фокусника са излишни, те са отвъд основните манипулации, с които трябва да създаде резултат на „вълшебство“. С тях той цели да насочи вниманието към някакъв атрактивен детайл, да го отиграе и да извлече към него максимална концентрация, докато на заден фон се извърши необходимото, това, което създава привидно съществуване на нереалното. С пантомимата си, той сякаш моделира времето и пространството, за да може някъде из необичайните им гънки да изскочи заек или двете части на срязана жена да се съединят. При него излишъкът е обвивката на работата, неизменна част от нея.
Има и други професии, при които основният продукт не може да върви без помпозната натруфеност на маниера, с който се предоставя. Храната, която ни се сервира с почти виртуозно балансиране на таблата, става за нас по-желана поради финеса, с който бива положена пред нас. Създателят на една дреха, обективно – парчета плат съшити по определен начин, ни я представя на ревю с послание за почти всички сетива: кръшни движения на манекена за очите, музика за слуха, внушение за стил, класа, елегантност за съзнанието. В такива поприща излишъкът е надстройката над материалната наличност, в който се помещава почерпка за сетивата.
И много по-прагматични професии си имат подобни „декорации“, с които искат да убедят клиентите/потребителите си в своя професионализъм. Оказва се, че немалка част от професионалната активност отива за пропагандни цели, които в деловия свят се наричат реклама. Тоест, научно подплатено създаване на фокусническо излишество. Атракция, която се залепва към някой продукт или услуга и претендира да представя полезността им. Вълшебна привлекателност, която се основава по-скоро на очаквания, отколкото на дадености.
Всеки занаятчия гримира маниерите и езика на тялото си, за да направи някакво внушение за своя професионализъм. Лекарите произнасят с благоговейна вглъбеност диагнози на латински език, адвокатите подменят нормални думи с архаични или строго специфични, сякаш през ума им минават всички постулати на правото от римско време насам (поне). Целят да убедят ползващия услугите им в своята компетентност, но от друга страна, той е поставен в ситуация на принудителна неориентираност и невъзможност за информирано решение. Ще рече, от него се иззема част от възможността да ползва богатството на предоставяните услуги.
Има и професии, в които се очаква да е важна само същината на продукта им, при това се разчита на искреността на изготвянето и. Магьосническата ритуалност определено е в излишък, но тя често се маскира под благовидни маниери, съпътстващи основната работа. Може би в най-чист вид това е работата на политиците. Нейната обвивка – словесното въздействие и езикът на тялото – много често взимат функционален превес над реално постигната ефективност, ако има такава (в най-неблагоприятния случай). Убеждаването става основен инструмент, но не за представяне на концепции и идеи, а за отвличане и разсейване на вниманието.
При професиите с по-висока интелектуална добавена стойност, тези „излишъци“ могат дори да бъдат чисто манипулативни по своя характер. Такива могат лесно да станат всички занятия, свързване с обработване на съдържанието на информация. Журналистите са в състояние да публикуват снимка от една част на света и до нея коментар за съвсем друга част и с това да внушат защо една ценност престава да бъде ценна и съблюдавана. Подобни скокове, като бързо движение на вълшебна пръчка, са опасни, но често срещани. За съжаление, информацията е най-добрата суровина за такива трикове. Нейната мощна енергия може почти да постига вълшебства (или проклятия).
Излишъкът на фокусника са подправките, с които се соли професионалната манджа. Това са пикантерии за различните сетива, с които се уплътнява въздействие на предлаганите стоки или услуги. Запълването на различните проекции на удовлетворението. От друга страна, когато те са опит за прекрасна опаковка, която цели да спаси нещо, чието търсене замира или което не е актуално, тогава тези финтифлюшки са кичозна тежест, която отвежда вниманието встрани, като извръщане на поглед от нещо нехармонично. В най-грозния вариант това са крещящи по бруталността си, но добре поднесени манипулации, които могат и имат пагубно влияние.
Пътят към бъдещето има две разклонения. По едното ще вървят всички дейности, при които излишъкът одухотворява прозата на материята, добавя смисъл на чисто прагматични вещи и действия. Това е тенденцията, насочена към опознаване на все по-големи дълбочини на човека и създаване на продукти, които въздействат на все повече нива. Естетика на потреблението.
Второто отклонение от кръстопътя ще бъде това на изчистването. Би трябвало по него да се поеме за неща, чиято маниерна украса е с манипулативен характер. Заблудата, която надвишава полезността.
И при двата пътя залогът и оттам ключовата печалба е доверието. Ако то бъде постигнато, в междуличностните отношения ще се отвори място за много по-красиви и градивни неща. За съжаление, засега това дори не съществува дори и в някоя утопия.