Думите са само празен съд, ако не се употребяват смислено. Съдържанието му се разтваря в небитието, когато ги използват само като украса или приятен звън на звуци. Хората не назовават нещата с правилните им имена, защото искат да си осигурят благозвучието на заблудата. А тя е примамлива с безметежността си. Празнословието е празна дума, пуст съд, в който иначе може да има толкова много значение.
Словата са услужливи слуги на хората, те безропотно понасят да бъдат товарени със смисъл. Започват, обаче, да бягат и да се изплъзват, когато ги използват за обвивка на суета и отсъствие на замисъл. Те не красят, когато ги редят само като орнамент, защото някъде преди те същите са били красиви, когато са били част от тъканта и строя на стих, словесен образ или ударна мерена реч.
Модата винаги прави определени думи уязвими. Прави ги актуални, желани и атрактивни. Всеки иска да участва в ползването им, но не и като съпричастност на смисъла. Цялата социална функция на модата да показва кое е най-новото и върхово, актуално и адекватно на момента,с произтичащата от това привлекателност да се ползва именно това, работи и в словесността. Когато е модерно да се говори за нещо, то е в изказа на всеки. И респективно всеки може да разтяга, разрежда или заобикаля смисъла на думите на мода.
Модерните думи се товарят с наслоената върху тях интензивност на лансираната актуална норма. Те се износват от честа употреба и се изморяват от безсмислието на това, че се иска присъствието им в речта, а не значението им. При опитният жонгльор повечето топки са във въздуха, а натежалите думи бързат да паднат на земята и да ползват нейната твърд за малко покой и да и предадат част от теглото си. Полетът дори и на най-силната и висока мисъл не може ги раздвижи, докато те не се пречистят. А дотогава – жонглирането вдига във въздуха други думи, пречистени от временна непокътнатост. Словесният кръговрат динамично приема свежи думи и изважда морни такива.
Жонглирането с думи е изкуство само за виртуозите, за другите е просто премятане на едни форми. Значението на словата е фина енергия, която се управлява толкова по-добре, колкото по-високо е нивото на ума, от което идва насочващата ги мисъл. Иначе тяхната квинтесенция се разпръсква като цигарен дим в мъгла и даже мирисът от него не остава на разположение на сетивата за дълго.
Смисълът е умен и претенциозен, знае си цената. Той не позволява да го местят безнаказано от дума на дума, докато жонглират с тях. Не лети като пеперуда във въздуха и да каца върху всеки набор от букви. Обича да си тежи на мястото и да се подиграва надменно, ехидно и завоалирано с тези, които боравят с него неоправдано смело и фриволно. Смисълът е добър партньор само на равностойни – на умните и смислените. И се уважават взаимно.