Един сезон встъпи в длъжност и обхождайки владенията си, намери купчина изхвърлени книги. Моментно събра сили и доведе порив на собствения си полъх, който запрелиства страниците. Рижавата Есен се разтла по изписаните редове и пропи в тях. Надникна в божествената комедия на Ада и притъмня мигновено. Привика дъжда, който изплака нейните изплашени сълзи. Остави я във влажен сумрак. Неукротените все още окачени на дърветата листа шумоляха притеснително.
Есента проби през собствената си мъгла, огледа се в локва и се запита дали да бъде или не. Заинтригувано, Слънцето се прокрадна измежду кулисите, освети сцената, но не пожела да флиртува с нея и се оттегли в селенията си. Облаците на меланхолията притъпиха мъката на Есента, че не може да примири приживе Жулиета-зимата и Ромео-лятото и стои между тях нелепо и дежурно. После реши, че достатъчно е консумирала страстите на драмата, прекрачи през наветите опадали листа и се понесе по вятъра, за да се заиграе с него и да се опита да го спре да не пусне в действие някоя мелница. От коня си, Дон Кихот гледаше в почуда как му отнемат отколешния враг. Сянката на един блед датски принци се радваше, че вече има още някой с трагична загуба.
Рижавата поиска да намери нещо живо. Видя тиква, родила се огромна от изтъняло и изсушено, изпружено на земята стъбло, излязла от него по начин, сякаш объркано причудлив като раждането на Гаргантюа, досущ като фантасмагоричен анимационен филм. Тиквата се поласка, усмихна се озъбено, наджиздена и съвсем готова за Вси светии. Есента я подмина, без да и даде лакомство, все пак е повелителка на периода и е нейно височайшото пренебрежение. Може да обвие с просмукващ хлад всеки, който очаква от нея топла лятна милувка или зимна строгост.
Своеволна и вироглава, профуча над планината и с движението на въздуха около себе си обрули златисто-керемидени листа. Изпрати далечен поглед през оредялата гора, за да проникне в простора. Щеше и се да се почувства нужна като Гризелда, макар и без нейното търпение и сляпа добродетелност. И да се слее в брак с пространството, поне за отреденото и време. Нищо, че после то може да я изгони и да се търсят наново след време…
А сетне, почувствала тежестта на полепнали по нея думи, Есента се опита да излезе от книгите и да прибере при себе си своята фантазия, за да и е на разположение пак в следващия и мандат. Отлепи я от думите, която я бяха съживили и омагьосали, и я прикотка в собствения си вихър. Избута книжата до една ограда, засипа ги с листа и ги остави да бъдат приспани от преспите на нейната наследница. За да може да възкреси Ренесанса пак догодина, ако и потрябва словесна играчка.
Косвено се споменават произведения на ренесансовите автори Данте Алегиери, Уилям Шекспир, Мигел де Сервантес, Франсоа Рабле, Джовани Бокачо.