Голото е безсловесно, макар да го смятат да откровение. Може да започне да говори, когато фантазията го наметне с някоя дрешка. Тя обикновено не се спира, понеже настъпва едно след друго върху сетивата. Може да му провеси бижута и разни дрънкулки. И друга сетивност да донади, че да има воали, под които да се крие някаква енигматичност. Откровението иска прикриване, отвъд което да се покаже.
Красноречивата натуралност има проявление само когато разкриването е повече от разпадане до първообрази. Голотата е превъплъщение на форми и именно то има значение, плътта с функция на проявление. Първичността, която не е оставена сама на себе си, ами изисква принадено действие на мисълта, иначе се размива.
Едни боси крака под дълга пуританска рокля – това е взрив на потенциала, минимална голота и поразяващ ефект. В другата крайност е боди арт – как една голота може да бъде покрита и пак тялото да остане голо. Има голота, има картина, но на картината е изобразено друго. Неприкритостта има нужда от покритие, за да се осмисли.
Тези дни Земята се срамува и се е наметнала с облаци. А иначе, сега са Горещниците, най-огнените дни в годината. В тях е отредено тя да се отдава на Слънцето и заедно да бъдат безмилостни към хората. И да бъде гола под него, откровено разкрита и предоставена. Сега не е, но това са дните, в които и е отредено да реализира това откровение. Затова и при всяко просветване между облаците тя се нажежява бързо и с готовност. Тази година откровението ще е трудно и рехаво. Природата изповядва своята обърканост, отделните елементи са тръгнали да се разместват. Накъсани са като краските на картина, върху която всяко косъмче на четката на художника е оставяло своя диря.
От Слънцето трябва да излизат много лъчи, понеже е изначалната естественост, върху която покълват и други самородни неща. Облеклото също е непринудено за този, който никога не е живял без него. То е като облаците, които обяздват голотата на Земята. Откровението винаги има нужда от трети елемент между изповядващия и голямата висока сила – покривалото, затруднителното ниво върху изначалната телесност.
Без метафизичния ритуал на препятстваното разкриване, голотата е безсмислена – като тази на змията, която съблича кожата си, за да се сдобие със същата скоро. Природата работи безгрешно по логиката си, но отвъд това няма нищо. Голотата е огледало, което връща в очите на зрителя това, което съзнанието е пратило към нея. Врата, която само пропуска и рядко се затваря, защото няма какво толкова да съхрани вътре.
Голотата си е собствена, но прикосновена. Тя не бива да се разкрива сама, ами да тегли някой да стига до нея. Само така ще стане нечие прозрение и проницание. Тази година Земята е с многозначеща голота, че облаците създават много затруднения на Слънцето и то не може да я разкрие, да се впие в пръстта и да я изсмуче така, че да се напука и да разтвори в дълбочина. Откровението е мъчително, но остава надеждата, че посланието му е друго…
Изображението на картината на Ван Гог е взето от: http://www.femaleworld.it/milano-van-gogh-chagall-e-segantini-mostra/