В края на годината и началото на следващата, неволно дори, човек се опитва да направи равносметка. Слага на везните разни неща и се опитва да ги уравновеси. И тъкмо лостът да застане по средата, та в съзнанието идва нещо, което не е било поставено още на никое тасче. После идва дълбаещо съмнение и човекът решава да премести нещо от едното на другото. Претеглянето се люшка като наклона на кантара, а заедно с него и увереността. А после, ако се разклати прекомерно, балансът ще бъде отложен.
Дезориентацията е най-големият враг на равносметката. Мъглата, която вмирисва въздуха на безразличие. Криво счетоводство със самия себе си, с напълно объркани графи. И заради това, числата в тях също са измамни. Пристрастията не умеят да стоят кротко в тасчетата на везните, ами подскачат като насекоми, ту извън тях, ту на рояк кацат върху едното.
После идва надеждата, но и тя заблуждава. Сваля всичко от везната и казва, че тегленето ще започне на нова сметка. Или по-точно, пълненето на везната. А тя, последната, за малко си отдъхва, че да си толкова манипулиран инструмент е тежко за самоуважението. Балансът е нещо крехко и динамично. Иначе е препариран, като в музей. Някои от претеглените неща са само корен, не се знае какво ще порасне от него, и дали няма прелее от тасчето на везната и да го повлече надолу в неговата страна.
През изминалата година започна една война. Ама пък не сме сигурни, че е война, дали не е просто геополитика? В Европа се напълни с хора, които искат да взривят нейния цивилизационен код, ама те пък били горки жертви на тази Европа. От преди векове, ама то чувството за вина иска съвсем малко ръчкане, за да се събуди. От другата страна на везната – един от най-богатите хора на света дари почти цялото си състояние на фонд, който да прави проучвания и разработки за създаване на технологии, които да подобрят живота на човечеството след 100 години. Ама много далеч това, няма да можем да проверим, пък и имал-дал… В края на годината се случи една политическа реч, за която май още известно време няма да е ясно на кое тасче е. Ама нищо, ще я теглим догодина, хем тогава ще се знаят последствията и́.
А на „добрата“ страна на теглилката трябва да натежи и това, че започват да излизат достоверни данни, че България е една от най-старите нации в света, дала началото на цивилизацията на Европа. Най-добрият и стар календар е на българите, признато от ЮНЕСКО още в края на миналия век. Азбуката ни съдържа неподозирано закодирано познание и светоглед. Лични постижения на българи по света.
Както някой беше споделил мъдрост в потока на социална медия, спасяваме се поединично, а потъваме заедно. При това потъване, отчаяно и горестно, вече на дъното, порейки тинята, сегиз-тогиз се намира някое антично съкровище или скъпоценност, а ако не – поне твърда скала за опора. Като ги претеглим – оказват се много ценни, но не и толкова тежки. А е тежко това, че нацията няма националните свръзки. А иначе измежду отделно спасяващите се хора има такива, които имат прекрасни и високи постижения, повод за позитивизъм.
В цялостните български дела, обаче, има такава безтегловност, че е трудно нещо да натежи където му е мястото. Затова всичко се рее и витае, нищо не приема обезаем облик в реалността. Няма концепции, визии и идеи. Целите са на битово и материално ниво, само и ограничено. Нихилизмът обезличава всичко, прави го разтегливо като дъвка и също толкова структурирано. Препариран е нервният гърч, който ражда импулс за развитие и преодоляване. Тук таме някой събужда по него неврони, но те затихват … Това е до тази равносметка, отправна точка за новата година, ако се срещнат трепетите по нервните влакна, може да се съберат в резонанс. А пристрастните фили и фоби са с втвърдяващо изяснени позиции, те си имат кумири велики сили, там няма съмнение. Даже и от претегляне потребност няма. Блажени са тези, които не правят избор и не теглят! Но само до време, много кратко.
А иначе, равносметката е нещо много хубаво, когато успее почти да изравни лоста на везните, човек се е помирил със себе си за момент, но честит момент. Като честитата нова година, която очакваме да се разгърне. А тя ще е такава, ако успеем да живеем в яснота и подреденост. Смислено. И да събираме нещата на по-правилната купчина.
Равни сметки няма, всичко е в устрем, нагоре или надолу. В началото на годината, разбира се, силата е в очакването. И в останалото от празниците опиянение, че нещата започнат начисто и отново.
