Многонационалните компании са разпределите на огромни блага под формата на трудови възнаграждения и социални придобивки. Респективно, те са мощен дисциплиниращ агент, който, освен всичко друго, може да влияе на манталитета на служителите си. Офисите им обикновено са добре уредени, с осигурени напитки, климатизация и други удобства. Една глобална златна клетка, в чиито филиали хора от различни националности би трябвало да се трудят по сходен или унифициран начин и да пребивават комфортно. Но, понякога именно това уеднаквяване изисква огромни ресурси, или пък е по-скоро крайна цел на един протяжен и изглеждащ безнадежден процес. Защото, клетката е златна, но само за конформистките си обитатели. Тези стриктно и покорно кацащи птици могат да имат добре фризирани перушини и пъстроцветието им да сияе ярко, защото по перата им няма от къде да капне кал или прашинка. Понеже не са в дивата природа.
В днешния свят, в който едно от малкото сигурни неща е постоянното наличие на сътресения, от корпоративната среда се очаква да бъде като Ноев ковчег, в който служителите да преживеят материалните турболенции на реалността и да се пренесат във времето отвъд потопа на събитията, който може би вече се изсипва върху хората, гребящи с лодки в професионалното море. Волните, самобитни, непокорни, самодостатъчни и инициативни хора със собствен бизнес или практика. Тези, които не желаят да бъдат ограничавани в обмен на комфорта на гарантираното материално обезпечение. Още повече, че последното може да бъде доста измамно и отнето по всяко време. Защото големите международни фирми ценят отделния човек само и доколкото може да им бъде полезен с труда си. И това е доста условно, защото по линиите на сложните им органограми винаги може да протече изкривена информация за това човек, подадена от друг обитател на клетката, който иска да се домогне до по-високо нейно ниво. Следователно, никак не е сигурно, че златната клетка се превръща в Ноев ковчег във времена на екстремни трудности. А още по-малко, че ще защити обитателите си. И че на последните няма да им се наложи да ескортират този ковчег върху крехки салове.
Световните фирми са една Вавилонска кула, в която се говорят много езици не само в лингвистично отношение. Там има представители на много култури, понякога с противоречащи си ценностни и поведенчески кодове. Това, което ги обединява, е необходимостта да дадат продукт от дейността си. И понеже всеки би имал своя представа как да се постигне това, компаниите създават лавинообразно нарастващ запас от правила, регламенти и процедури, които да бъдат следвани. Тяхното спазване се очаква да изведе дейността на служителите на ниво, където техните културни различия и непримирими особености на манталитета не биха имали значение. Заместването на едно споделено възприемане на нещата с набор от правила е етап по пътя – регламентите целят да изградят уеднаквяване. Защото иначе, те са само една тежка блюстителна институция, която може лесно и бързо да стане нелепа и спъваща с динамичната промяна на реалността. Разбира се, процесът има и полезен аспект – фриволността на всеки национален манталитет бива дисциплинирата посредством практики, за които има разумни основания, поради проби и грешки преди избистрянето им, да се смята, че водят до ползотворно насочване и управление на човешката дейност.
Значи, ако приемем, че е възможно в деловия свят може да има потоп, то за него може да няма Ноев ковчег. Но пък в този случай, Вавилонската кула може да се окаже, че е била преди него, защото хората в настоящето говорят на различен поведенчески език в професионалния си живот. Значи, историята този път ще тече в обратен ред – разпръснатите в ментално отношение хора ще трябва постепенно да търсят общ език, за да може след време, което в момента ни изглежда безнадеждно дълго, човечеството да изгради една обща база – набор от ценности, универсално разбираеми и упражнявани поведенчески модели и, не на последно място, емоционално кодиране на езика на тялото – която да служи като основа за надграждане на по-високи структури, които са в състояние да генерират добавена стойност, многократно по-голяма от вложените ресурси.
За съжаление, вероятно в момента сме в периода, в който преживяваме грешките на растежа. В смисъл, че катастрофично скоростно ексалира противопоставянето, а не уеднаквяването. Това не идва от бизнеса, но се отразява на мисленето на хората. Налагат се санкции, водят се военни действия. Това не помага на хората да се опитат да вникнат един в друг. След този период, когато и да свърши той, обаче, ще дойде друг, в който ще се търсят стабилни опори на глобализацията, по-високо от тези на досегашната такава, върху които бяха изградени досегашните глобални конфликти. Защото досегашната история на човечеството показва, че то първо злоупотребява с нещо (при това до краен предел) и след това евентуално се научава да го ползва полезно. Би трябвало и занапред да стане така с глобализацията, в това число и в корпоративен аспект.