Смяната на сезона, донесена върху бомбардиращи с капки облаци, насъскани от вятъра, настъпи. Охлаждащата динамика отвъд прозореца, обаче, не погасява страстите, между които се мята ума. Разпилян и неспособен да канализира ресурсите си, за да бъде адекватен в реално време.
Често промените връхлитат като мъртво вълнение. И ако човек успее да не се дезориентира и да гребе настрани, а не срещу вълната, той ще излезе. Защото теглещата гъм гибел развихрена вода е само една ивица, една пагубна тенденция сред морето на живота. Тя е средоточие на максималната му интензивност, но това я прави само силно актуална, но не и неизбежна.
Оживелият от това вълнение не винаги е пълен победител, защото може да се окаже, че е удавен в страхове и ужас, за дълго. И може да се запита дали не е по-добре да строи пясъчни кули на брега, да пуска затопления влажен пясък да се изсипва от фунията на дланите и да строи причудливости в края на плажа. И не само да се пита, но и да се прислони върху нагретия от слънчето плаж. И да си представя как обитава замъка, изсипан току що от шепите му.
Човек има нужда от дом – във физическия смисъл, но повече като пристан на ума. Някъде, до където ветровете на актуалността може да доведат паващите с отворени платна мисли, но да ги оставят да почиват, защото там нямат юрисдикция. Нещо като залив с неутрални води, само за времето на отдиха. Че то иначе, ако актуалността бъде оставена да се вихри, тя ще си покаже хищния нрав и ще пришпорва до изнемога, непрекъснато.
Сега се е развилняла, подклаждана от множество манипулации. Които в немалко от случаите целят не да убедят в нещо, ами да размият увереността и фокуса на мисълта. Пък после тя сама ще загуби смисъла си. Мигранти, дегизирани като бежанци, които всъщност са острието на кръстоносен поход на съвременното африкано-азиатско Средновековие, ходят не само по земите на Европа, ами и в информационното пространство, където комай имат по-богати превъплъщения. Видео с освирепели мъже под сборното и вече нищо незначещо название „сирийци“ (еквивалент на мигранти), тичащи из улиците на голям европейски град, които рушат, палят, крещят и сеят всякакво друго лесно опустошение. Заснимащият е сред тях, в кадър попадат носените в ръцете им предмети. След няма и минута филмово време идват полицаи и заснемащият попада зад тях и срещу разярените. Сякаш се е спасил от мъртвото течение. Видеото е шокиращо с това, че става в обстановката на цивилизован квартал и всеки без да иска се представя тичащ панически по подобен тротоар.
Обаче, ако гледащият успее да премине отвъд тази паника, веднага се пита – а заснемащият кой и какъв е? Отначало тича необезпокояван сред дивеещите, даже го насочват къде да снима, после се оказва зад полицейския кордон? Ако е журналист, как се е договорил да присъства на недоволството им, то как се насрочва? Имал е камера със себе си, значи не е случайно там неподготвен.
Това реалити е пъзел-сървайвър за почти един континент. Супер актуален, смразяващо и остро належащ, защото тези хора имат истински остриета в ръцете си. И създават около себе си такова завихряне, че може и въздухът да започне да има мъртво вълнение и да всмуче и отнесе немалко от свойствата, които европейците считат за свои цивилизационни атрибути. Ако продължат да се реят безпилотно и не се включат в спасителната тенденция на потока на актуалността. Надеждата е силна – при давещият се задължително се включват най-силните рефлекси за оцеляване.
Актуалността също може да бъде острие. На ума, за да разсече европейския гордиев възел, че се е заплел до цяло кълбо от невъобразимо и безнадеждно преплетени нишки. Само се чака под какво проявление ще е новият претендент за владетел, дали ще е една личност или сборната енергия за континента. Че са неведоми повеите на ветровете на актуалността, не се знае какво ще донесат…