Все по-често се чуват гласове, че европейските ценности не могат да бъдат ясно дефинирани. Има основание за такава констатация, защото тече процес на заглушаването им. Още от Античността, европейски мислители създават теории и философии за разбиране и добруване на човека. С тяхното прилагане се заемат, обаче, хора, чиято цел е съвсем различна. Разбирането на човека се ползва за подчиняването му и ползването му. Концепциите за човешко добруване се ползват за примамването на хората да вярват в една или друга доктрина, често потисническа в същността си. Имаме пресни примери от двайсети век – фашизмът и комунизмът. От порядъка на милиони са хората, които са повярвали, че с една по-твърда и принудителна идеология може да се постигне добруване. Превръщането на хаоса в ред с твърда ръка. Но, въпросната ръка е била направлявана в съвсем не човечна посока. Явно е трябвало Европа да изживее злоупотребата със светлите идеи на големите си умове, за да знае как по-добре да се пази от крайности.
Предстои да се разбере дали страхът от крайна идеология и любовта към либерализма, който е привлекателен за интелигентните хора, защото не ги управлява с ограничения, няма да пречат на Европа да генерира нова визия за развитието си. Много е вероятно в нея да се наложи по-комплексен подход, при който се говори не само за човешки права, но и за задължения, като двете неща да се балансират взаимно. Днешните европейци се чувстват длъжни да уважават права на малцинства, но не са в състояние да изискат от последните изпълнение на задължения, дори и минимални. Това ражда нарастващо по брой и претенции население, което няма съответното образователно ниво и социални умения, в най-добрия случай. А в по-лошия – то е източник на престъпления. Социалният мир в Европа може скоро да бъде застрашен, ако вече не е. Постиженията на просветена Европа се прилагат към безпросветни хора, които не само, че не могат да го оценят, но и са склонни да злоупотребят с него. От друга страна, за добро или лошо, на континента днес няма визионери, големи личности, които да формулират стратегия за развитие.
Ще рече, че след очистителния катарзис ще трябва да излезем с една осъзната и усъвършенствана толерантност, която присъжда търпимост чрез осъзнаване, а не заради наличие на самата търпимост. Дисбалансът между права и задължения, съществуващ сега в обществото, с дадени равни права и неизпълнение на еднаквите задължения може да бъде считан за едно от прояждащите следствия на толерантността. Всички знаем как малцинствата могат да правят всичко, което правят и другите граждани, само дето не работи механизмът, който ги задължава да изпълняват задължения – ходене на училище или на работа, плащане на данъци, спазване на закони… Добре структурираното от класови правила (и предразсъдъци) индустриално общество вече е почти идиличен спомен във филми и книги, но това не изключва необходимостта от подреждането на обществото по вертикала според някакви актуализирани признаци. Образованите, можещи и опитни хора, които са в състояние да ръководят ползотворно другите в икономически, културен и обществен план, няма как да бъдат равнопоставени на хора, които трудно изписват цялото си име. Тук очевидно безболезнена промяна няма как да стане, предвид на това, че цялото законодателство на Европа и нейните държави скрепява именно човешките права и равенството в по-малка или по-голяма степен. Така погледнато изглежда безнадеждно, но ако се отчете факторът информационни технологии и по-специално тяхното бурно и скокообразно развитие, то има надежда, че именно те ще станат един от „естествените“ механизми за налагане на йерархия – боравенето с най-скъпата стока: Нейно Величество Информацията. Присъдата над неграмотните и асоциалните вероятно е произнесена, просто тече процес на влизане в сила и изпълнение. Което не изключва катаклизми, неграмотните са и зли и ще се борят отчаяно за съществуването си.
По-интересно е как ще се отстрани повредата при що-годе грамотните хора, които например избират да бъдат хетеросексуални заради модата, избират да имат сексуални отношения с близки роднини, защото не е необходимо да се спазват природните закони, тъй като човекът вече е по-силен от тях. Това ще е един врящ казан на Чистилището, през който ще преминат всички, поддали се на дързостта да се отклонят от естеството на природата и продължението на човешкия род, защото интелектът им дава това право, по-точно предполагаема степен на развитието му. Няма да има друг шанс, освен с течение на времето съдбите на тези хора да покажат на останалите какво се случва при такъв избор. Това ще бъде техният принос за човечеството – да му покажат нагледно как не трябва да се прави. За съжаление, това ще бъде масов и мъчителен катарзис, „съдбовната лъчетерапия“ ще убива човешкото в такива хора, защото те ще са раковите клетки на европейската менталност.
Та, думата ми е за надеждата за Европа. Генетичната памет на трудолюбивите нормални хора, чиито предци са се били във войни за родините си и след това са преодолели омразата помежду си, финесът на уважението към другия (но не толерантност към войнстващи и слабо развити общности), изяществото на общуването, което идва от дълбокото познаване на човешката душевност и умът, отворен за опознаване на мисловните постижения на предходните поколения – ето това е част от ненатрапчивото вътрешно благородство на обикновения потомствен европейски гражданин, който не претендира за аристократичен произход, а за принадлежност към духа на аристократизма. Ако на това се казва европейски ценности, ние сме спасени. Или поне ще бъдем, ако не ние, то наследниците ни.
Като пера по птицата Феникс ще възкръсне това, което е присъщо на живота – градивността. След пречистващото, макар и мъчително разрушение.