Две страни, които вероятно са на една монета

След като лудите се налудуват, умните ще трябва още повече да умуват. А те го правят и сега, но като фон. Когато светът излезе от огнената спирала, в която пропада в момента, той ще бъде различен. Много. Но само в някои неща, а основата, дълбоката логика на обществата, ще си останат почти същите. Може само да се промени разпределението им. Поне на първо време.

Битката на титаните в момента се разгръща с изстрели и взривове.Тук титаните са големите супер сили в света, а боговете – те са ясни – официално са големите религии, а неофициално, но пък за сметка на това реално – пари, геополитически интереси, господство. Суверенитетите са заложници. Тази Титаномахия сега е във военна форма,  но когато тя изтлее, ще остане мирното ежедневие. И пак ще има пари, интереси, сфери на влияние. За религии не е ясно, смята се, че са на отмиране. Ще остане само вярата, евентуално.

И тогава светът ще се обърне към титаните на мисълта, като към паметници, оцелели от войните. Монументите им, разбира се, ще бъдат техните книги и теории. Ще има дуели с аргументи и битка на постулати, сблъсък на остриета на ума, от който ще се роди светкавица, осветяваща нови простори за човечеството. Че то и Прометей е бил титан и подареният от него проблясък е дал много на човечеството. Или поне е осветил далечен път.

От Русия и САЩ има такава двойка титани на мисълта, които може да бъдат събрани на интелектуално единоборство. Защото имат парадигми от един порядък, с различно богатство. Общото между тях е това, че делят развитието на човешките общества на три основни периода.

Проф. Алвин Тофлър говори за три вълни – аграрна, индустриална и информационна. При Проф. Александър Дугин трите периода са: традиция, модерн, постмодерн. Ето какво казва всеки от двамата автори за трите си периода:

Проф. Алвин Тофлър Проф. Александър Дугин
Първа вълна

–        Водещ е принципа на създаване на продукция;

–        Властват нуждите на семейството, рода, общността;

–        Водещо е възпроизводството, удържането на традициите и  на общностните норми.

Традиция

–        Първичен сектор (селско стопанство);

–        Сакралност (понятие за святост);

–        Религиозен човек;

Втора вълна

–        Относително независими корпорации;

–        Масова образователна система;

–        Нуклеарно семейство.

Модерн

–        Вторичен сектор (промишленост);

–        Реалност;

–        Икономически човек;

Трета вълна

–        Индивидуализъм;

–        Водеща роля на технологиите и информацията;

–        Икономика на потребителя.

Постмодерн

–        Третичен сектор (финанси и услуги);

–        Виртуалност;

–        Пост-човек (мутант, киборг).

 

 

Извън оценъчните нюанси, могат да бъдат открити много паралели. И освен това, и двамата титани на мисълта са на мнение, че подобни общества съществуват едновременно и досега на различни места по света. Разбира се, най-разпространени са последните две.

Ако приемем, че съществува западен и източен начин на осмисляне на нещата, то тези двама професори озвучават съответните им постулати по възможно най-задълбочен и аргументиран начин. Значи, интелектуалният сблъсък между тях би бил по-скоро в гледната точка. При проф. Тофлър е вярата, че технологиите (заедно с носената от тях глобализация) променят живота на хората към по-добро, давайки му революционно нови средства на разположение, както и лична свобода. А при проф. Дугин интерпретациите вървят по-скоро в геополитически план като критика към опита за налагането на западните идеи за прогрес и технически напредък, а също и за отделянето на човека от общността и загубата на връзката му със сакралното.

Тъй като България е точно на границата между тези два интелектуални фундамента, ние сме в благодатна позиция да ги осмислим що годе непредубедено. И да синтезираме от тях една обща визия. Която може да изглежда така:

  • Технологии ще има, те вече са неотменна част от живота ни и няма как да спрем да ги ползваме. От друга страна, има много какво да се желае относно етичната страна на употребата им и постиганата с тях глобализация. (Интересен аргумент в този смисъл дават учените, които смятат, че за последно по време на фараона Тутанкамон е имало съответствие между нивото на морала и ползваните технологични познания).
  • Финансите и услугите са силни отрасли с огромна технологична обезпеченост, но поради голямата динамика и мащаб на процесите в тях, те могат да бъдат ползвани като средство за установяване на господство и предстои хората да открият начини за контролирането на глобалните им проявления. Манипулативният характер на глобалния капитал е колкото мощ, толкова и заплаха.
  • Човекът е с толкова силно индивидуалистична нагласа, че лесно може да стане напълно откъснат от общността. А това, срещу глобалното обединяване на ресурси, го поставя в положение да бъде уязвим и да търси подкрепата на все повече и повече технологии. От друга страна, именно отделянето на личността от общото и дава хоризонти за развитие.

Това са само някои от най-общите щрихи. От тях тръгват неизбродими разклонения, част от които тепърва предстои да бъдат осъзнати. В определен аспект, обаче, може да се каже, че в момента воюва второто срещу третото ниво, в световен план. На някои места по света учените са открили рисунки и каменни релефи, които са разтълкувани като извънземни богове, идващи с космически кораби на Земята. По теориите на двамата професори, това е смес на първо и трето ниво. Богове от пространството на сакралността пристигат с помощта на върхови технологии. Дали това означава, че човечеството трябва да гарнира техническия си напредък с неща от предходните времена, за да балансира опасностите му? Или ще продължи стремглаво напред към четвърто неизвестно ни ниво?

Преди години имаше филм  – „Боговете сигурно са полудели“. Върху африкански бушмен пада бутилка от напитка, хвърлена от самолет. Религиозният човек веднага съобразява, че Боговете са изпуснали своя вещ и трягва да ги търси, за да им я върне. С перипетии стига до голям мегаполис и занася там всичките добродетели на общество от първата вълна. Дали в това е разковничето, търсене на ценности във времената, когато човек е бил насаме със своя Бог?

Цивилизацията е на човечеството. А то се дели на няколко такива. В добрия случай, ще мине време и всяка от тях ще даде характеристиките си в общото богатство на цялата планетарна общност. Можем само да се надяваме, че преди да стане това няма да има повече горещи, а само мисловни войни. И че третото ниво ще намери своя хармоничен синтез, за да бъде човеколюбиво с технологиите си.

Ползвани са следните източници на информация:

  • http://www.memoriabg.com/2015/06/22/globalnata-mreja-na-liberalite-sreshtu-tozi-koito-udurja/;
  • http://novata-jurnalistika.blogspot.bg/2008/11/blog-post_8814.html (относно книгата на Алвин Тофлър “Третата вълна”)