Когато се отвори бутилка, както в една приказва за вълшебна лампа, от нея изскача чудотворящ дух и разгръща своите бели кълбета. Докато сипващият извършва маниерните си действия, при преливането в декантера и оттам по чашите, известно време обаянието витае около виното и после се пренася заедно с него в пиещия и започва да шепне на сетивата му, за да ги убеди да създадат в него едно чувствено същество, създадено от усещания и въображение.
За това същество от осезания се казва, че има тяло. Тежестта и пълнотата, които оставя в устата. Сякаш наистина е докосната нечия кръшна, налята снага. Казват, че вино с добро тяло не може да бъде голо. Безтелесната му чувственост има гръбнак – топлината, която оставя, докато пролазва по езика и чак до гърлото. Виното и човешкият език, небце и устни влизат в синергия и събират химията и рецепторите. Една течност се взривява бавно на фойерверк от множество усещания и впоследствие емоции, докато топлата вълна от нея плъзва по кръвта.
За тази напитка се говори по-скоро с алюзии, отколкото по аналогия. Играта на думи е тънка и многозначна като нотките на напитката. Впечатленията от виното се описват с толкова много и разностранни думи, че ако те бъдат ползвани за назоваване в по-обичайните им приложения, ще се получи един огромен роман-поезия. В него ще изобилства от аромати, впечатления за досег, плътност, сила, плам, мекота. И много често кадифе – с благородни проблясъци за погледа, копринен допир, пълнотата на пухкавите ресници и даже топъл уют.
Триединство на химия, осезания и думи. Една игра със словата, пуснати да се реят в опияняващ облак, та да се завихрят и подредят, падайки на мястото си с разказ за виното. Неговата чувственост. За да се изгради пътеката към наградата на послевкусието.
Виното е квинтесенция на земя, слънце, паметта на пръстта. Подареният от бъчвите аромат, също. В идеалния вариант и на любовта на хората, които са го правили. То опиянява много преди алкохолните молекули да попаднат в кръвта. И при това опиянява душата, сетивата, съзнанието, въображението. Човек даже понякога се изненадва от активирането на осезания и възприятия, за които не е подозирал. Магия наяве.
Във виното има не само истина, ами и огледало за цялата човешка природа, живот, дейност, преживявания. И от това сборище, всеки човек може да открие собствено усещане в зависимост как неговата сетивност, биохимия и въображение се опиват от него.
Обаче, виното не е самотно преживяване. След като няколко пръста се сключат фино около тънкото стъбло на чашата и тя се срещне със себеподобна, духът от бутилката може да обгърне двама човека и да ги потопи в общия облак на споделена романтика. И после зарята от осезания в единия ще просветне в очите му и оттам искрата ще премине през въздуха и ще усили светкавицата на другия. Тогава химията вече е повече в емоциите. Споделени като напитката от бутилката.