„Бързината е половин победа“
Наполеон Бонапарт
Човек може и да не си гледа часовника вече. Събитията го връхлитат с такава интензивност, че сами задават ритъма на живота му. Стрелките, разбира се, се движат съвестно по циферблата, но хората вече преживяват времето по друг начин. Джон Стайнбек в своя роман „На изток от рая“, в средата на миналия век по календарното време, изписва: „Безметежността няма с какво да се проточи във времето. От нищо до нищото не протича никакво време“. В съвремието, обаче, за повечето хора е обратното – времето е препълнено с всякакви неща, изсипани на и в главите ни от динамичността на обстоятелствата и натъпкани в структурите на времето до пръсване. Те се опитват да прелеят от над, над него и под него, където и да е, няма значение, че ще бъде отвъд него и ще вляват в пространството. Важното е да стане бързо, за да се разреди компресиращата устремна върволица.
Бързината е насочена и дресирана нетрайност. Осмисляне и реакция на динамиката. Тя има малък отрязък, след това я няма, зарядът ѝ е в движението, а не в продължителността. Филмите и те са бързо редуващи се фрагменти с изображения. Само динамиката ги оживява до визуалното протичане на сюжета. Животът днес е низ от отрязъци, всеки със своя плътност, трескавост и сгъстен смисъл. И се сменят бързо, дори се припокриват и застъпват в ускореното си настъпване.
Смята се, че материята е най-бавната форма на енергията. Вълната, спряна в устрема си почти на място, за да бъде частица. Наскоро са били открити четири нови химични елемента и добавени в Каталога на материята – Менделеевата таблица. Бидейки свръхтежки, обаче, те съществуват само за части от секундата, след което се разпадат на други елементи. Атомите им са с много материя, в нея вероятно има твърде много заклещена енергия, която претопява отрязъка на времето им в протонно-електронната си динамика. Те не се срещат в природата, създадени са от човека в борбата му да управлява въдворяването на енергията във вещество.
Естеството на тези химични елементи ги прави идеален символ на епохата, в която са открити. Човекът се бори да изгради нещо голямо, за което ползва върхови технологии с вложено толкова много познание, че никой от създателите им не знае всичко за тях. Синтезира го и… следва разпад, венецът на постижението е в отрязъка от няколко секунди. Надеждите са, че ще може да бъдат стабилизирани изотопи някой ден. Да се излъже природата да развие малко още от кълбото на химичното си време. Да го подари на хората, които са си написали домашното и искат своята награда. Да получат бързината на отрязъка в свои ръце.
Човечеството става толкова по-голямо интелектуално, колкото повече напредва с познанието си за света на най-малките частици. Всъщност, именно този напредък е показал, че под едно ниво на смаляване на размера им, елементарните частици осцилират от двете страни на границата между материя и енергия. Игра „тука има, тука няма“, но не като най-обикновен уличен хазарт, ами най-сложни научни теории и уравнения. Тези на квантовата физика. Ако човек загърби непривичните му формули, този свят има своята прелестна странност. И освен това – немислимо малките елементарни частици и огромният спрямо тях човек си имат начин за взаимодействие.
Докато елементарните частици се щурат в пространството си, човекът не може да установи с доста голяма точност дали са частици или вълна. Изглежда, че заради това те биха могли да му се надсмиват неуловими, но не. Човекът участва с настървение в надхитрянето и разгадаването. Твори и попълва инструментариума на квантовата физика.
Щом не може да бъде установена енергията и препарирана частицата в определен момент и място, то тогава ще се изучи вероятността тя да се намира някъде. Сборът от всички възможности за тези частици – това са евентуалните светове, които съществуват едновременно като предположения. И тук се намесва големият човек, при това в ролята си на наблюдател. Ако направи точно инструментарно наблюдение и установи нещо конкретно, той актуализира само един от потенциалните варианти и така съставя своята действителност. Един отрязък от нея.
Квантовата физика, значи, е полето на избора. В него съзнанието маневрира и активира това, което може би пак то е създало преди това. Толкова пленително объркващо!
„Не е възможно да се формулират законите (на квантовата теория) по напълно последователен и логичен начин, без да се вземе предвид съзнанието (на наблюдателя)… Самото изучаване на заобикалящия ни свят води до извода, че върховната реалност е съдържанието на съзнанието.“
Юджийн Уигнър, носител на Нобелова награда за физика
Твърди се, че има доказателства от квантовата физика, че в нейния свят, времето тече в обратна посока. Бързината на частиците, която ги праща около и отвъд границата енергия-материя ли прави това чародейство? Вероятно не, по-скоро в техния свят законите са по-различни от в нашия, големия. Даже философът Ошо твърди, че квантовата физика описва законите на етерното тяло на човек. Това е граничната зона между съзнанието и материята, царството на градивната трансформация и задвижващата до френетизъм динамика.
В този свят, квантово-съзнателен, има феномен, наречен от Айнщайн „призрачно влияние от разстояние“ – ако върху едната от две кванти, които са били в досег една с друга и след това са разделени, бъде направена промяна, последната се предава и на отдалечената частица. Мигновено. Това означава, че информацията се движи със скорост, която надвишава тази на светлината. Нейната бързина почти няма отрязък.
Ако квантовата физика разполага с достъп до такива научни достояния, то най-интересното е какво е човешкото съзнание на тези, които работят с нея. Колко ли е странно да знаеш, че можеш да влияеш на един миниатюрен облък, някъде в който бръмчи по орбиталата си един електрон, например? Или че имаш броени секунди, за да отразиш съществуването на нов екзотичен химичен елемент, които не може да удържи частиците си на едно място в себе си. Отрязъците на бързината стават все по-реални и активирани. Съзнанието трябва да се нагоди към тях и да може да се сгъстява, за да е готово да се разгърне в крехкото им протежение. И как се озаптява намерението, да не се развихри и да се самореализира върху енергията на квантите?
„Най-същественият елемент в нашата вселена е присъствието на разум в ролята на наблюдател“.
Лин Мактагарт
Светът се е забързал. Но дали това е реално или само в съзнанието на хората, негови наблюдатели? Спиралата на еволюцията е вървяла към по-сложни организми, а сега – техният ум върви в обратната посока в търсене на законите на енергията, скрити някъде в най-малките и тесни намотки в нейната сърцевина. Там всичко е френетично бързо и променливо, по нашите представи. Ама те дали важат там? И дали могат да накарат квантовия свят да ги изпълни? Бързината ни донася бъдещето без да сме съвсем подготвени за него, май.
„От деня, в който науката започне да изучава не-физични феномени, човечеството ще постигне по-голям прогрес в последващите десет години, отколкото през всичките векове на съществуването си.“
Никола Тесла
При подготовката на статията са ползвани сведения от следните източници: