Артикулите на приказката

Вълшебствата се случват.

Просто трябват повечко вещи. За техни атрибути и регалии. Ако обичайната покъщнина капитулира пред празнични джунджурии, повечето от тях получили своето поредно рождество от някой кашон.  

Хората вярват на очите си. Отблясъците на гирлянди и играчки по елхата, раздвижвани от затоплящия се домашен въздух, гъделичкащ целофанените им струни. Ленти с лампички, които сами редуват режимите на проблясване, цветове, които подскачат, и свещи, много свещи. Да се извисява нетленен дим, посланик към божия свят, който да ни издейства благодат.

В един магазин моите очи се залепиха за голяма коледна свещ. Прозрачно фина, с неизменния брокат отвън, който в долната част деликатно отстъпваше на благородната бледност на восъка. Беше чисто нова с непокътнат дълъг фитил, а восъкът вътре беше само на дъното, минималистично стилен. Помислих си, че е направена така, за да пропуска светлината през тънките си стени в горната част, а долу фитилът да погори малко само в най-тържествения момент.

И настана вълшебство.

Не бях много чевръста със запалката. Добре, че нямаше как да я спусна до фитила долу. Защото се оказа, че под него има отделение за батерии, а самият той се явяваше малка измамно завита лампичка. Красива неочакваност, коледна изненада. Всичко е възможно по Коледа…

Технологиите намигват коварно на Рождество (и не само) и правят традициите на ластик, постоянно опъван от нововъведения. И очите се захласват и възторгват, та ни информират, че е настанал празник, светъл, украсен. Разпознали са артикулите на една приказка.

Празниците са застлани с вещи, изтървани от рог на изобилието. Провират се през спарения ежедневен стрес, изчакват свободна пролука в някое сетиво и го гощават с тръпчивото усещане за необичайност. Проблясъци, музика, даже гърмежи. Сетивата се катерят по тях към взрива на кулминацията.

Експлозия от светлина в най-тъмния час е заветното върховно вълшебство.

***

А после, после следва развръзката на приказката.

Годината приключва винаги като Пепеляшка, в дванайсетия час става отново слугинче. И следва разтребване и чистене.

По празниците в изобилие е всичко, освен иронията – ензимът, вечно несмогващ да смели преувеличенията на реалността.

Ана Димитрова