Актуалните хора са винаги най-пригодени към условията на реалността. Адаптирани са към тях, но не винаги са адаптивни. Последното е възможно само, ако реалността изисква гъвкавост. Ако не – те първи стават нелепи, когато се случи промяна. Тогава се казва, че някой е динозавър. Но пък, има нов вид хора – хомо ъпдейтус, които умеят да бъдат в непрестанна актуализация. И винаги адекватни спрямо тяхната си реалност.
На върха на острието на актуалността са компютърните хора – създават и/или живеят и работят в компютърната виртуална реалност. В битовото материално ежедневие пребивават мимоходом, не се задържат много в него – шмугват се покрай храна и минимални вещи и гледат бързо да се приютят пред компютъра, та озарени от екрана му да се чувстват в светлината на потока за прозренията. Често се случва да ползват тавата за дискове за поставка на чашата с кафе, незнайно кое поред за онова относително нещо, наречено денонощие. Ходят с джапаки и къси панталони, обикновено стоящи им тук-таме възтесни, понеже са поръчани по електронен път и непремерени. Имат изострено чувство за правилност, постоянно захранвано от софтуерната прегледност на виртуалния свят. Докарват си добри доходи, с които разрешават всичко с кликвания на мишката за поръчване на това, което им трябва. Тъй като са в тотално неведение за емоционалните дела (най-вече собствените им, но не само), могат напълно спокойно да обясняват на свадливи редови квартални обитатели как е най-разумно да се живее (обратно на навиците им, естествено). Последните отказват да се занимават с компютърджиите, понеже им се виждат неугледни и бедни със зле подбраните си скромни одежди, пък в сапунените сериали това означава нисък социален статус. Даже и може да не ги удостоят с обидности, когато онези им брътвят правилата си, че нали лудите ги пазят свише, та знае ли се…
Редовите обитатели на общите квартални площи смятат себе си за непреходно актуални. Поради това, че бистрят едни и същи неща, считат, че те са основни за живота и в течение на годините са постигнали задълбочено осъзнаване по тях. Естествено, техните прозрения се простират за всички, чието название започва с „хомо“. Даже и да са толкова залухави, че да не знаят как се плаща в брой за нещо в традиционен магазин.
Различните хомо варианти привидно се срещат, да речем, на пространствено на улицата. Едни от тях са в тролей и гледат с навъсена злоба всеки, които се държи учтиво, че им се струва, че се опитва да се изкара нещо повече от тях. Други карат огромни мощни коли в пъплещо задръстване, без да дадат необходимото предимство на тролея, понеже смятат, че вози безполезни същества. Хомо ъпдейтус, пък, седи в такси със слушалки в ушите и пише скорострелно на таблета или лаптопа, изцяло доверил се на шофьора, че ще го закара да домашния му адрес, продиктуван за по-сигурно от офис мениджъра на излизане от местоработата му. По-ориентирания в земната реалност негов еквивалент кара колело с GPS по велоалея на тротоара, разбира се, докато слуша на плеър поредния курс за усъвършенстване. По тротоара, обаче, ходят и пешеходци, които се дерят истерично с опит за скандал след скролиращи покрай тях велосипедисти, понеже не забелязват, че са стъпили на настилката именно за техните колела…
Всеки се смята за актуален, дори и тези, които пребивават единстввено в негативизма си. Реалният хомо ъпдейтус, обаче, се познава по това, че дава осезаем и актуален продукт от креативна и градивна дейност. И най-вероятно не се замисля дали е актуален, защото го практикува непрекъснато. Хомо ъпдейтус не е константа. Той е по-скоро отражение на живота. Но и най-вероятно основа за главен бъдещ типаж, понеже информационните технологии ще обсебват контрола над живота ни все повече.