В днешно време човек живее на две места – в себе си и в електронните технологии. Проекцията ни във виртуалния свят понякога води живот, който изглежда доста по-пълноценен от „нашия“. Даже понякога добива самостоятелност и става неуправляема, дори за титуляра си. Който може и да не поиска да има контрол над нея. Гледайки си профила в социалните мрежи, човек се наслаждава на това какво впечатление създава и не е много склонен да се замисли за степента на припокриване с представата, която сам има за личността си.
Има блед прототип за това в една приказка – там героинята постоянно пита едно огледало дали именно тя е най-красива на света. Апък то, с обективността, с която се слави, винаги отговаря точно и вярно. Когато се е разказвала тази история, хората се увековечавали в картини и статуи. В литературни произведения по-рядко. А от съвременните им еквиваленти винаги стърчи един кабел, който свързва всичко с всички. А по него текат всякакви функционалности. И наборът им се обогатява с всеки изминал ден. Претворена в софтуер човешка фантазия. Но, фантазията може да бъде пакостлива като ехидно гномче, което освен това е и трудно за улавяне.
В обективната реалност човек разполага с по-ограничени средства да се представи пред другите както му се иска – грим, прическа, аксесоари, вещи. Чрез информационните технологии може с пъти повече. Неговата електронна проекция е много различна от сянката му, която неминуемо го наподобява поне по очертания. А създаденият виртуалният профил е отражение в най-добрия случай на фантазията. В по-лошите през него минават пипала на мисловна и емоционална патология, които се опитват да прегърнат и задържат приятностите на живота, за да ги поднесат на реалния аз. За съжаление, той често иска да се храни именно с тази бърза храна.
Вероятно никога досега в човешката история хората не са имали възможност за по-широко и цялостно превъплъщение, без да играят на сцена, както е казал великият Шекспир. В днешно време думите му по-биха звучали „Целият свят е едно виртуално пространство и ние всички сме профили в него“. В него претворяването не разчита на грим, костюми и маски. То се постига с подмяна и нерядко е самоцел. Човек изважда от себе си някаква (псевдо) представа и създава профил. С който иска да се представи пред света. В борбата за харесване всички средства са на разположение. Независимо, че в един момент се размива кой кого харесва.
В противовес на това „изваждане на идентичност“, има бум на курсове по медитация и всякакви практики, с които човек може да открие в себе си различен потенциал. В някакъв смисъл да разшири вътрешната си самоличност – чрез опознаване, овладяване и развиване. Там се акцентира върху вътрешната истинност.
Връзката на двете идентичности е обратна по ценност – създаването на привлекателна виртуална личност е толкова лесно, колкото е трудно човек да направи от себе си реална личност. За съжаление, доста от хората избират едната крайност, не правят усилие за съчетаването или допълването им. А всъщност, днешната епоха ни дава възможност да направим така, че връзката между вътрешния и външния ни свят да добие небивала дълбочина, интензивност, богатство, пълнота… Но, само когато се развиват в сходна степен и двата, иначе става диспропорция и изтощаване. И най-вече човек да успява да остане верен на себе си, без да намали сложността и всеобхватността на личността си, реалната. Виртуалната може само да я следва и отразява, неслучайно пра-прототипът и е огледало…