Отровата на облаците

В облаците обикновено витаят не мечтателите, а хората, които отказват да имат връзка с реалността. Мечтателите сътворяват реалност, а хората, зареяни в небесата, бягат от нея. Отровите на самозаблудите обитават онова „горе“, където биха били могли да бъдат сбъркани с извисени неща. Пътят е лесен и кратък – замяна на правилното назоваване с празния звън на благовидно звучащи кухи слова. Проследяването на подмяната е добър антидот срещу натравяне. Защото мисълта, освен да лети в облаците, може да се загуби в тях като в мъгла.

Магия без изход?

Указателните табели и те са залутани сякаш. Всички прилики с реални лица и събития са явни, но никога разбрани.
Read more

Тържеството на конкретиката

Човечеството върви към глобализация, а в същото време едвам балансира по коварния ръб между планетарната мащабност и индивидуалната особеност.
Read more

Цикълът на доброто

Следващата намотка, новият цикъл – бъдещето – се въргаля някъде в един кръг, като в цирка – затворено в кръгла клетка – спускаща се от купола и прекрасно видима от всякъде.
Read more

Другият град

Мечтите ни винаги живеят на различно място, защото опознатите от обитаване градове обикновено не са много обичливи и не ги чувстваме ласкави. Въжделенията са другаде.
Read more