Консумираният първоизточник

Първоизточникът винаги е почти свещен заради материализирана есенция на мисълта на големите умове. Върху него може да бъдат изградени словесни каскади и логически мостове като различни маршрути на мисълта. Когато концентрираната есенция на великите се разреди с прагматичната разбираемост на реалиите, то тогава добива собствен живот простосмъртното трансформирано битие на извора. То е дружелюбно с щедрата си и непретенциозна достъпност. И може да бъде свободно консумирано от ума.

Мина в душата

Слоевете на душата са подредени един над друг, както земните пластове, в логическата последователност на хармоничното съзидание. Но, винаги може да се случи земетресение или вулкан, които да ги разместят или дори да ги разтопят и смесят в едно обща изгаряща субстанция.
Прочети повече

Крещящите икони – Част 2

Къде е ореолът? (Продължение) Дали е възможно отново връзката на хората със свещеността да бъде опосредствана? Дори и формално само? Ако приемем църквите като символ на пространство с максимално сгъстена свещеност, то там човешкото съзнание е възможно най-окупирано. Внушение се представя на всички сетива – слухът чува песнопенията, обонянието възприема мирисът на тамян, вкусът получава…
Прочети повече

Крещящите икони – Част 1

Само на пръв поглед компютърните икони са напълно лишени от свещеност – заради своята достъпност, пряк практически резултат и липса на препратка към нещо, считано за възвишено.
Прочети повече