Пътищата на Коледа

Коледният дом е свещник с искрящ фитил. Не излъчва, а събира векторите на хорските пътища. Всеки слиза от своята си скорост и посока, за да се събере с близките си на празника. Това е краткият миг, в който отрупаната с храна маса примирява взаимоизключващи се битиета в процепа на празнуването. После всеки лъч ще го пробие и ще се изниже пречупен в обичайния си ъгъл и направление. И всеки ще демонтира собственото си трептене от крехния общ резонанс.

Едва след това отблясъците ще се посипят в уличните лампи по житейските пътища. И покрай пистите на самолетите, които ще отведат хората до там, където пребивават между празничните повици. Това е актуалният действащ смисъл на Коледа. Хората на високотехнологичния гурбет да се върнат в идиличното безвремие на родните си места. Да свалят виртуалната си скорост до напуснатата реалност. До саксията с корена, от който са откъснати.

Сякаш коледно чудо е спуснало въображаем мост над пропастта между поколенията. И Коледа връзва в една фльонга електрическата гирлянда от едната страна и хартиените украшения от другата. Няма нужда от сходство, дори и от разбиране. Важно е, че всички са смирени в топлотата на празника.

Рождеството на дните вали като сняг, пудри ежедневието с измамна белота. Над нея светят заслепяващи гирлянди. Блещукат множество отражения на свещи върху фасетираните украшения на елхата. Светлинният карнавал е дегизирал многозначието на ежедневието. Превежда го на кратковременния универсален коледен език. Всичко е разбираемо и уютно.

Празникът вали на снежинки и се трупа от дребни украшения и подаръци. Очарователна вкусна коледна бъркотия. Като меденки – с много подправки и изрисувана пъстро отгоре. Животът, рошав с множеството посоки на хорските пътища, се вчесва в обща прическа, гладка и лъскава. Косъмът на всеки отделен живот застава до другите и се изравнява с тях, макар и временно. Преди животът да се окопити, да тръсне глава и гривата му да се развее по ветровете на разни обстоятелства.

Коледа събира накуп множество времена и проявления на хора. Това гори в свещникът – събираната енергия. Хората са заедно. Дори и само формално, дори и само пред маса с храна. Като на площад на житейски кръстопът. Ражда се денят и ще тръгне да расте, отнесен от хората по траекторията на собствените им искри.