Приказните птици

На Дани, родената сред бяло

 

Има птици, които кацат в бяла приказка още при раждането си. Тя е техният сезон. Не са прелетни, защото при завръщането им разгулните багри на пролетта биха изяли тяхната окраска. А тя е препълнена с пъстрота. И топлите и краски стоят добре на фона на снега. Несмутени или охладени от него. Топлотата им е в погледа, през който виждат света. И когото сгряват с цветовете си. Затова идват в студа, там са потребни.

Пъстроперите птици са в сърцето на зимата, добре подплатено с бял кожух. Гъделичкат ги снежинки, да ги накарат да разперят криле и пронизващият вятър да развее влакънцата на перата им. За да се размият цветовете, да станат като разводнени от втечнен сняг. И те биха се поддали, ако нямаха нужда да стоят на кацналата си стража близо до стоя дом. Никога не биха заподозрели, че са повелители на яркостта в сезона на нейната оскъдица. И че тя е видима за всички, освен за тях самите.

И човешки души долитат под подобна перушина. Чувстват се в нея меки и пухкави, уютно сврени в себе си. Докато не опитат да изпърхат с крила, да проветрят влакънцата си. За да погалят с тях някого. А те, пък, надигнати от кацналия си сън, затрептяват и започват са обръщат нюансите си към светлината. И се изсипват багри сред разлистените пера. Крилата стават цветно послание, притихнало в смирено очакване да докосне някого.

Такива хора често раждат зимни дъги. Когато от големите им очи освен топлина излизат едновременно всички цветове на емоциите. Само пъстри, без бяло и черно. Като крила над света, засипан с бяло и подпряно от багри небе.

Шарените птици са окото на зимата. Топло, красиво и откровено. И тя е милостива към тях. Дава им своето безцветно безразличие, за да се проявят. Белият лист, върху който да нарисуват цветната си осанка. И по рисунката да разберат колко топлина имат. Те умеят да четат отражения на багри. И това е само един нюанс от мъдростта им.

No Comments Yet.

Leave a comment