Въодушевление

Една отворена врата. Вятър подхваща погледа и го мята през нея. А там върлуват бели петна. Някои са студени, други ароматни. Зимата и пролетта хвърлят своите конфети и се опитват с тях да затрупат по-голяма територия за своя. А отдолу, под насипаното, пред отворената врата стои картината на света.

Парченцата на живота се опитват да добият форма. При това така, че да пасват като пъзел, за да няма празни места. Първо всяко от тях е бяло. Ледено бяло. После го сменя цъфтящото бяло – ароматно и трепкащо с вятъра. Стихията му е над реките, носят се едно над друго въздух и вода. Там първо се разклаща монолитното бяло, пропуква се като лед и се оформят формите на пъзела.

След това животът започва да сменя кожата си. Пъзелчетата се отлюспват и под тях излизат други със същата форма, но разноцветни. Витални и обемни. Върху леденото бяло окапват бели цветчета и пъстротата започва да се пуска по топлите въздушни струи. Те я издишват по клони и стъбла. Контурите не цветните петна разказват какво има под тях – дърво, храст или преляла над оградата градина.

Всяка вейка иска да изкаже цвета си. Има алергия към бялото на снега. Където я е щипало то, порастват и пъпки. Сочни, буйни и препълнени. Цветната им вътрешност ще иска да разстели листенцата си преди да стане на аромат. А той ще пренесе въодушевлението между дърветата и хората.

Нишките на пролетта тръгват като ухание. Защото то може да се провре дори и между закъснели снежинки, няма как да го смразят. Предчувствия от съцветията стигат до човешките сетива като въодушевление. И то отваря една врата. След нея има бодрост, оптимизъм и дори еуфория. Всичко е в началото си, расте с цветовете и вибрира в потенциала на пъпките. Аурата се пълни с багри и става като цъфнало дърво. По нейните меридиани вибрират пролетни сокове.

В човека има множество емоционални сезони. Не се въртят в кръг. Повечето от тях се случват само по веднъж. Най-щастливи са тези, които съвпадат с природните. Когато уплътняващите се цветове изпълнят очертанията на вътрешното настроение и го проявят. И се наместят като циан, магента и жълто в една идеално отпечатана картина.

Природната пролет е отхвърляне на бялото. Отваря врата, през която нахлува цветно въодушевление. За вътрешна човешка пролет – сантиментани багри, които напъпват и изпълват.

No Comments Yet.

Leave a comment